Яростта на Мулгарат
- Автор: Дитерлицци Тони, Блек Холи
- Серия: Хрониките на Спайдъруик #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Латева
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Яростта на Мулгарат». Краткое содержание книги:
— Махайте се от него! — запищя Мелъри и насочи сабята към гоблините. Те бързо се изтърколиха от гърба на Джерард и се спуснаха да вземат оръжията си.
— Джерард, бягай! — викна Мелъри.
В това време един от гоблините се метна на гърба й и я захапа по рамото. Джерард успя да хване крака му и го задърпа, а Мелъри изрита следващия гоблин, който се опита да я приближи. Един от гоблините метна по нея остро копие. Мелъри успя да го отклони със сабята, после се втурна напред и заби острието в чудовището. То зави от болка, а Мелъри замръзна на мястото си, осъзнавайки, че е наранила живо същество. По сребърното острие на сабята се стичаше тъмна кръв. Гоблинът се строполи, но след него настъпваха други, а Мелъри продължаваше да гледа втрещено окървавената сабя.
От вцепенението я извади стържещ птичи писък. Идваше някъде отгоре, над главата й. В небето се появи Байрон и се стрелна към площадката с огъня. Гоблините се разпищяха и бързо се заровиха под сметта, за да се скрият. Грифинът размахваше огромните си криле над сметището и вдигаше във въздуха вихрушка от боклуци.
— Тръгвай! — извика Джерард и сграбчи сестра си за ръката.
Двамата се покатериха бързо върху ръждясалия покрив на една каравана и скочиха от другата й страна. Затичаха по тясна пътечка покрай преобърната вана, купчина стари гуми, ръждясал скелет на автомобил. На вратата на огромен хладилник бяха облегнати няколко изгнили врати с излющена боя. Притичаха край тях, но едва ги отминаха и Джерард рязко спря. Тук имаше нещо странно. До хладилника беше вързана крава.
Глава пета
Джерард погледна назад по навик, но гоблините вече ги нямаше. Грифинът кацна върху една кола и покривът й хлътна под тежестта му. Той се отърси и веднага започна да се чисти като котка. Саймън, който все още се държеше здраво за врата му, махна на Джерард и се усмихна.
Джерард се обърна към Мелъри, но тя се беше вторачила в кравата. Животното беше привързано с верига към забит в земята кол и тихичко мучеше. Очите му бяха отворени широко. Върху вимето се бяха струпали някакви черни змии или някакви неща, които приличаха на змии. Те се гърчеха, виеха се, блъскаха се и се мъчеха да се докопат до зачервените бозки на нещастното животно. Ламарината, върху която беше стъпила кравата, също гъмжеше от змии, които образуваха черен мърдащ килим. Джерард изведнъж осъзна, че съществата не са змии, а по-големи гущери.
— Господи! Какво правят тия неща? — прошепна Мелъри.
Окървавената сабя увисна безпомощно в ръката й и на Джерард му се прииска да я вземе и да я изчисти, преди сестра му да е забелязала кръвта. Вместо това той пристъпи по-близо до кравата.
— Мисля, че бозаят мляко.
— Мили боже, погледнете това! — посочи Саймън от гърба на Байрон и присви очи, за да вижда по-добре.
Сред боклуците, с които беше осеяна земята, се виждаше група гущероподобни същества със сивкави, сякаш обезцветени люспи. Те се гърчеха и извиваха безспирно, сякаш нещо им пречеше. Бяха доста по-големи от гущерите, които Мелъри и Джерард видяха сред пламъците. Онези бяха не по-големи от палец.
— Хвърлят кожата си! — прошепна Саймън. — Какво, за бога, представляват тези същества?
— Гущери, които издържат на огън… — Джерард замислено поклати глава. — Не би трябвало да стават толкова големи като тези тук. Приличат много на…
Той не можеше да се сети на какво точно му приличат. Нещо се мяркаше в паметта му, но му се изплъзваше и той не можеше да го улови.
В този миг Байрон се стрелна и сграбчи в човката си едно от виещите се черни създания. Подхвърли го във въздуха и го нагълта. Сграбчи още едно, и още едно. После се насочи лакомо към най-едрото, което се беше навило на кълбо и се припичаше на слънце. То беше колкото ръката на Джерард. Обърна се, изсъска заплашително и Джерард изведнъж се сети в какво се е вторачил.
— Това са дракони! Всички те са дракони!
В същия миг с ъгълчето на окото си той зърна, че към него лети нещо черно с бързината на светкавица. Моментално се сви, но нещото го блъсна силно в гърдите. Джерард залитна. Докато падаше, успя само да вдигне ръце и да предпази лицето си от ноктите на дългия колкото автобус дракон, който се стовари върху него. Главата му тупна на земята и пред очите му притъмня.