Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
Откри до главата си звънец и го натисна. След миг някаква латиноамериканка, явно медицинска сестра, влетя в стаята.
— Вие сте буден? — каза тя.
Кат си помисли, че въпросът звучеше глупаво. Опита се да говори, но гърлото и езикът му бяха сухи като хартия. Нищо не излезе. Сестрата усети това и му наля чаша вода от термоса до леглото, сложи в нея една стъклена сламка и му я подаде. Кат отпи малко хладка вода и изплакна устата си, докато усещането за суха хартия изчезна.
— Къде съм? — успя да запита.
— Намирате се в Куба — отговори жената. Имаше съвсем слаб акцент.
— Семейството ми? — промълви той. Имаше право да знае дали случилото се беше истина.
Лицето й трепна.
— Ще повикам някого — каза тя и излезе от стаята.
След две минути сестрата се върна с един млад мъж, облечен в бяло сако и панталон, вероятно от морска униформа.
— Аз съм доктор Колдуел — каза той на Кат. Докато мереше пулса му, го попита: — Как се чувствате?
Кат само поклати глава.
— Жена ми и дъщеря ми са мъртви — каза той. Каза го като факт. Не искаше да дава възможност на лекаря да го лъже.
— Боя се, че е така — кимна мъжът. — Виждам, че си спомняте.
— Кубинец ли сте? — попита Кат.
За момент лекарят изглеждаше озадачен.
— О, не — каза той, — намирате се във военноморска база Гуантанамо. Не сте на кубинска земя. Бреговата охрана ви намери преди два дни и ви докара тук със спасителен хеликоптер.
— Зле ли съм?
— Ами не бяхте в много добра форма, когато пристигнахте. Прекарахме два часа във вадене на сачми за птици от тялото ви. Какъв калибър бяха? Четиристотин и десет ли?
— Моите.
— Радвайте се, че не са били калибър дванадесет или от най-едрите сачми. Според мен сте в безопасност. Дори съм изненадан, че се съвзехте така бавно. Сякаш не искахте да се събудите.
— Яхтата?
— Имаме офицер следовател. Повиках го. Той ще ви разкаже.
Сякаш по сигнал в стаята влезе един друг офицер. Лейтенант.
— Здравейте, мистър Катлидж — поздрави той. — Добре дошли.
— Благодаря — кимна Кат.
— Говори ли ви се?
— Да. Можете ли да изправите това нещо? — посочи Кат към леглото.
Офицерът изправи леглото така, че Кат почти седна.
— Какво стана с яхтата? — запита той отново. Искаше да пита и за намерени тела.
— Казвам се лейтенант Франк Адамс. Наричайте ме Франк. Офицер съм от военната полиция. Вие сте Уендъл Катлидж, нали?
Кат кимна.
Адамс изглеждаше облекчен.
— Взех отпечатъците ви, тъй като нямахте документи. Имаме и регистрационния номер на яхтата.
Кат вдигна лявата си ръка и погледна към китката си.
— Името ми е гравирано от вътрешната страна на часовника — на изпечената му от слънцето ръка се виждаше бяла линия.
— Не носехте часовник.
— Сигурен съм, че го носех, когато дойдоха — каза Кат. — Беше малко преди шест сутринта. Какво е станало с яхтата и… с жена ми и дъщеря ми?
Адамс придърпа един стол и седна.
— Преди два дни, в четвъртък, малко след осем часа сутринта, самолет на „Луфтханза“ от Богота за Сан Хуан хвана сигнала от вашия РСУМА. След по-малко от час един хеликоптер на бреговата охрана намери яхтата и спусна двама водолази. Яхтата е била пълна с вода. Вие сте били в кабината за управление. Вашите… жените били в главната кабина. Мъртви. Преди водолазите да успеят да ви вкарат в хеликоптера, яхтата се изправила нагоре с кърмата и потънала. Намирали сте се във водата около две минути, преди да ви извадят. Телата на двете жени са потънали с яхтата. Водолазите не са могли да направят нищо.
Кат поклати глава и очите му се насълзиха.
— Шуреят ви е тук. Настанен е в ергенските помещения. Аз го извиках. В състояние ли сте да ми разкажете сега какво се е случило? Ще се опитам да направя каквото мога, но ми трябват подробности — каза Адамс и извади малък касетофон.
Кат събра сили и започна да разказва от самото начало.
Когато Кат се събуди отново, Бен Никълъс, братът на Кейти и негов делови партньор, седеше до леглото. Иначе откритото му, приятно лице сега изразяваше шок. Преди Кат да проговори, той вдигна ръка.