шепотът на мъртвите
- Автор: Бекетт Саймон
- Серия: Хрониките на Дейвид Хънтър #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 978-954-685-704-0
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «шепотът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Въпреки това никога преди не бях виждал толкова много насекоми в един труп. Приближих се и веднага ме удари миризмата на амоняк. Ларвите бяха навлезли в очите, носа, устата и гениталиите, така че полът на жертвата не личеше.
Погледът ми беше привлечен от голямата порезна рана в областта на стомаха, откъдето се изсипваха толкова много ларви, че кожата се движеше като жива. Неволно докоснах белега под ризата си.
— Добре ли си, Дейвид? — попита тихо Том.
Откъснах очи от масата.
— Добре съм — отвърнах и започнах да вадя едно по едно бурканчетата за проби.
Усещах, че продължава да ме гледа, но не каза нищо повече и се обърна към Гарднър:
— Какво знаем за жертвата?
— Не много — гласът на Гарднър звучеше приглушено изпод маската. — Извършителят е действал много методично. В кървавите петна не са оставени никакви отпечатъци от обувки, убиецът е внимавал къде стъпва. Бунгалото е било наето миналия четвъртък от човек, който се е представил като Тери Лумис. Не разполагаме с негово описание. Резервацията е направена по телефона, а плащането е извършено с кредитна карта. Гласът е бил мъжки, с местен акцент. Помолил е ключът да бъде оставен под изтривалката, защото щял да пристигне късно вечерта.
— Умно — изкоментира Том.
— Наистина умно. Управителят тук не се тревожи много-много за бюрократичните подробности, за него най-важното е да си получи парите. Бунгалото е било наето до тази сутрин и когато никой не се появил да върне ключа, той дошъл да провери дали всичко е наред и дали не липсва нещо. Все едно е пълно с ценни предмети… — добави Гарднър, оглеждайки мизерната обстановка.
Том не обърна внимание на опита му да се пошегува.
— Искаш да кажеш, че бунгалото е било наето миналия четвъртък! Сигурен ли си?
И в моята глава се въртеше същата мисъл. Трупът беше прекалено разложен за такъв кратък период. Меките тъкани вече бяха добили консистенцията на сирене, което е започнало да ферментира и да се разкапва, кожата се свличаше от тялото подобно на измачкан костюм. Включеният електрически радиатор бе ускорил донякъде процеса, но не обясняваше наличието на огромния брой ларви. Дори през горещото и влажно лято на Тенеси щяха да са необходими поне седем дни, за да се намножат толкова.
— Когато го открихте, вратите и прозорците на бунгалото затворени ли бяха? — попитах Гарднър, без да се замисля.
Нали беше решил да си мълчиш.
Той сви устни неодобрително, но въпреки това ми отговори:
— Всичко беше затворено и заключено, дори щорите бяха спуснати.
Махнах с ръка, за да отпъдя мухите от лицето си. Човек би помислил, че трябва вече да съм свикнал с тях, но не бях.
— Насекомите са прекалено много за затворена стая — споделих с Том.
Той кимна, взе една ларва от трупа с помощта на пинсетите и я вдигна на светлината.
— Какво мислиш за това?
Приближих се и я огледах внимателно. Ларвите на мухите минават през три фази, в които размерът им значително нараства.
— Трета фаза — определих аз.
Това означаваше, че ларвата е поне на шест дни, ако не и на повече.
Том отново кимна и пусна ларвата в бурканче с формалдехид.
— Някои вече са започнали да се превръщат в какавиди. Това означава, че смъртта е настъпила преди шест или седем дни.
— А не преди пет — добавих аз.
Отново докоснах неволно стомаха си, после отместих ръка. Хайде, съсредоточи се. Опитах се да концентрирам вниманието си върху това пред очите ми.
— Възможно е жертвата да е била убита някъде другаде и да е донесена тук.
Том се поколеба. Видях как двама от облечените в бяло мъже се спогледаха и веднага осъзнах грешката си. Усетих, че се изчервявам. Боже, ама че глупаво от моя страна…
— Ако е бил мъртъв, не е било нужно да му завързват ръцете и краката за масата — отбеляза едрият криминалист и ме изгледа странно.