МеждуСвят

През борда на кораба се преметна въжена стълба.

— Качвай се! — каза вещицата и аз се закатерих.

Когато стигнах до ръба, огромни ръце ме сграбчиха и ме пуснаха на палубата като чувал картофи. Погледнах нагоре и видях мъже с тела на борци, облечени като моряци от пиратски филм. На главите си имаха кърпи и носеха стари пуловери и изпокъсани дънки, освен това бяха боси. Към вещицата се отнесоха по-внимателно, докато я прехвърляха през борда. После всички се отдръпнаха. Предполагам, че не искаха да докосват мъжа медуза или Скарабус, татуирания, за което не можех да ги виня.

Един от моряците сведе поглед към мен.

— За това ли е цялата врява? — попита той. — За тази скарида?

— Да — отвърна студено вещицата. — Цялата врява е за тази скарида!

— Тъй ли? — каза морякът. — Тогава ще го хвърлим ли зад борда? След като потеглим?

— Нараните ли го, преди да се върнем на МАГ, всеки магьосник в Тарн ще иска парченце от вас — каза му тя. — Той ще умре по нашия начин. Какво си мислите, че захранва тоя ваш кораб? Свалете го долу в покоите ми!

Тя се обърна към мен.

— Джоузеф, тръгни с този човек! Стой там, където ти каже. Иначе много ще ме натъжиш!

От представата, че мога да я нараня, ме заболя сърцето. Буквално — прониза ме болка. Знаех, че никога няма да направя нещо, което да я натъжи по какъвто и да е начин. Щях да я чакам до края на света, ако се наложи.

Морякът ме поведе по стъпалата надолу, после по тесен коридор, който миришеше на политура за под и на риба. В края на коридора имаше врата, която отворихме.

— Стигнахме, малка скаридке — рече морякът. — Каютата на лейди Индиго за пътуването до МАГ. Стой тук и я чакай! Ако имаш нужда да се облекчиш, отзад има тоалетна. Използвай я, не се цапай. Тя ще слезе, когато е готова. Отиде да начертае курса ни, заедно с капитана.

Говореше ми така, както се говори на домашно животно — просто за да чуеш звука на собствения си глас.

После излезе.

Тогава се наклонихме и през кръглия прозорец на каютата видях как вечерното небе се разтваря в звезди, хиляди звезди, плуващи във виолетова чернота. Движехме се.

Сигурно съм стоял там с часове — край вратата и без да мръдна. В един момент осъзнах, че трябва да пишкам и влязох през вратата, която ми посочи морякът. Мисля, че очаквах нещо неудобно и старовремско, но зад вратата се криеше малка, но луксозна баня с голяма розова вана и малка тоалетна от розов мрамор. Използвах я и пуснах водата. Измих си ръцете с розовия сапун, който миришеше на рози и ги изсуших с пухкавата розова кърпа. После погледнах през страничния прозорец на банята.