Диви кинозвезди

Преди възмутеният читател да хвърли книгата и с натопено в отрова перо да напише протестно писмо за жестокостта на бикоборството, бързам да отбележа, че то е два вида. В нашия случай бикът не само остава невредим, но и има чудесна възможност да нанесе осакатяващи, дори смъртоносни удари на своите противници — разотьорите16. Гледал съм вече опитни бикове на Камарг, за които тази борба е приятно забавление. Разбират, че е някаква игра, но въпреки това понякога се разяряват дотам, че могат неволно да убият някои от бикоборците.

Борбата има много интересен развой. На рогата на бика с ластик са прикрепени пъстри пискюлчета, наречени кокади. В предстоящия двубой(всъщност състезание по умение и бързина) целта на разотьорите е за определено време да свалят тези кокади (бикът е на арената не повече от двадесет минути). Това са група мъже в не съвсем подходящо облекло (бели ризи и панталони), които излизат на арената веднага след пускането на бика. Единственото им оръжие са бързите крака и нещо като чесало, здраво завързано за дланта на дясната им ръка. С него се стремят да свалят кокадите; всяка от тях има определена цена — колкото повече стои на рогата на бика, толкова по-скъпа е. Някои разотьори, когато имат насреща си неопитни, наивни бикове, отлагат свалянето на кокадите до последната минута и получават по-висока сума. Но ако бикът е обучен, може да си запази кокадите до края на играта. Тогава в чест на победителя изпълняват марша на тореадора от операта Кармен, извеждат го тържествено от арената и го откарват на свобода в зелените слънчеви ливади и тръстикови мочури на Камарг. Преди няколко години правихме филм за Course libre17, както всъщност се нарича състезанието; трябваше да гледам игрите от сутрин до вечер и се убедих, че опитните бикове наистина се забавляват.

Такъв бик излиза на арената и оглежда публиката, както актьорът изучава зрителите на матине. После разиграва обичайния етюд „Вижте колко съм разярен“ — пръхтенето, въртенето на главата, риенето на пясъка с рога. Явно „не забелязва“, че белоблузите разотьори излизат на арената и го наближават. И изведнъж с изумителна ловкост и бързина се обръща кръгом, подгонва ги с наведена глава в галоп, а белоблузите припкат пред него, като снежинки, духнати от силен вятър, към двуметровата дъсчена преграда и я прескачат с устрем и майсторство, на които би завидял самият Нуреев18. Понякога бикът, за да покаже колко много се е разярил, забива рога в дъските и ги пръска като кибритени клечици на всички посоки. А някой прекалено увлякъл се бик прескача преградата заедно с разотьорите и публиката от предните три реда мигновено се „изпарява“, докато примамят бика да се върне на арената. Често ми се е случвало да гледам как бикът толкова се прехласва в играта, че след сигнала за края на състезанието (изтичане на двадесетте минути) отказва да напусне арената. Тогава пущат бик водач с хлопка на шията, за да изведе встрастилия се „играч“. Веднъж обаче бикът водач също се зарази от играта и вместо да си изпълни задачата, започна да гони разотьорите заедно с непослушния си събрат. Наложи се да пуснат още един водач за охлаждане на страстите. Да отидете в Камарг и да не видите поне една от тези забавни борби е наистина много голям пропуск. Някои бикове са си извоювали популярност и провансалците ги фаворизират като звезди на бокса, борбата или футбола. Запалянковци идват отдалеч да гледат своя любимец на арената.