Мистър Мерцедес
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Bill Hodges Trilogy #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-347-1
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мистър Мерцедес». Краткое содержание книги:
От Отдела по криминалистика писмото ще се върне при Пийт и Изабел, които несъмнено ще организират идиотско съвещание като в психологическите телевизионни сериали на Би Би Си „Лутер“ и „Главният заподозрян“ (най-вероятно любими на анонимния изпращач на посланието). Разбира се, ще бъдат осигурени бяла дъска и увеличени снимки на писмото, може би дори лазерна показалка. Ходжис също е гледал някои британски криминални сериали и смята, че онези от Скотланд Ярд не са чували поговорката „Много баби — хилаво бебе“. Резултатът от съвещанието ще бъде в услуга на психопата: щом ще присъстват десетина-дванайсет детективи, новината за писмото сто на сто ще стане достояние на пресата. Може би откаченият лъже, че не възнамерява отново да убие, но едно е абсолютно сигурно: криво му е, когато отсъства от новинарските емисии и от заглавните страници на вестниците.
На моравата са поникнали глухарчета. Крайно време е Ходжис да повика Джером. Освен всичко друго той е привързан към симпатичния младеж.
Още едно съображение. Дори ако психарят казва истината и не възнамерява да извърши второ масово убийство (доста невероятно, но не и невъзможно), продължава да проявява нездрав интерес към смъртта. Подтекстът на писмото е пределно ясен: „Застреляй се. Така и така вече го обмисляш, направи следващата крачка. Която ще е и последната.“
„Дали ме е видял да държа оръжието на баща си? Да захапвам дулото?“
Нищо чудно — и през ум не му беше минало да спусне щорите. Типично за стар глупак — да се чувства в безопасност в дневната си, без да му хрумне, че някой може да го наблюдава с бинокъл. Или че Джером ще го види, докато бодро подтичва по алеята и се провиква отдалеч „Нек’ви зъдачки?“ Само че ако младокът го видеше да милва оръжието и да захапва дулото, щеше да изпадне в паника. Щеше да каже нещо.
Наистина ли Мистър Мерцедес мастурбира, като си представи как премазва онези несретници?
През дългите си години в полицията Ходжис е виждал неща, които не би споделил с човек извън системата. Тези отровни спомени му вдъхват увереността, че вероятно ненормалникът не лъже за мастурбацията и задето му липсва съвест. Някъде беше чел за кладенци в Исландия, които са толкова дълбоки, че когато хвърлиш камък в някой от тях, не чуваш плискането на водата. Мисли си, че душите на някои хора са като тези кладенци. И че устройването на борби между скитници или безделници не е най-голямото падение на човешката раса.
Отново сяда на креслото, изважда мобилния си телефон от чекмеджето на масичката, слага вътре револвера и затваря чекмеджето. Натиска бутона за бързо избиране на полицейския участък, но когато дежурната пита към кого да прехвърли обаждането, той възкликва:
— Да му се не види! Сгрешил съм номера. Извинете за безпокойството.
— Не сте ме обезпокоили, сър — отговаря жената и по гласа ѝ личи, че се усмихва.
Не, засега няма да се обади на никого. Няма да предприеме каквото и да било, преди да размисли. Преди хубавичко да размисли. Той се взира в телевизора, който за пръв път от месеци насам е изключен.
5.
Същата вечер Ходжис отива с колата до търговския център „Нюмаркет Плаза“ и си поръчва вечеря в тайландския ресторант. Самата госпожа Бурамук му донася поръчката и любезно подхвърля:
— Отдавна нас не посеставали, полисай Хочис.
— Готвя си, откакто се пенсионирах.
— Оставете готвене мене. Много по-вкусно.
Едва след като отново вкусва супата със скариди „Том Ям“, приготвена от госпожа Бурамук, Ходжис осъзнава колко са му писнали недопечените хамбургери и спагетите с готов сос на компанията „Нюманс Оун“. А след десерта — тиква, пълнена с крем карамел, — си дава сметка колко му е писнала и замразената кокосова торта на компанията „Пепърдидж“. „Ще живея дълго и ще умра като щастлив човек — казва си, — ако никога повече не хапна замразена кокосова торта.“ Докато вечеря, изпива две кутийки светло пиво „Синг“, най-хубавата бира, която е вкусвал след купона в хотел „Рейнтрий“, така точно описан от Мистър Мерцедес — имаше дори „похотливо кълчеща се стриптийзьорка“. Накратко, пълна програма.
Дали откаченият не е бил там, в дъното на залата? „Твърде е възможно, Мъски, твърде е възможно“ — както казва опосумът в анимационния сериал „Депюти Дог“10, известен с крилатите фрази на героите си.
Ходжис се прибира у дома, отново сяда на креслото и взема посланието от убиеца. Знае какво трябва да направи (в случай, че не предаде писмото на Пийт Хънтли), обаче няма да се опита, след като е изпил две бири. Затова пъха посланието в чекмеджето при револвера, без да си прави труда да го запечатва в найлоново пликче за веществени доказателства, и отива в кухнята за още една бира. Тази от хладилника е „Айвъри Бранд“, местно производство, обаче по нищо не отстъпва на тайландската „Синг“.
10
Американски анимационен сериал, създаден през шейсетте години на XX век, в който Депюти Дог (куче) е заместник-шериф във Флорида. Сред другите герои е опосумът Посибъл. — Б. пр.