Синдер
- Автор: Мейер Марисса
- Серия: Лунни хроники #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0962-6
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Синдер». Краткое содержание книги:
Синдер е киборг с тайнствено минало. Когато доведената й сестра се разболява от смъртоносна болест, мащехата й обвинява нея. А нещата стават още по-сложни, защото красивия принц Каи, кани именно нея на императорския бал. Принудена да избира между дълга и свободата, лоялността и предателството, Синдер се оказва в епицентъра на интергалактическа битка, в която, за да защити хората, на които държи, ще трябва да се изправи очи в очи с миналото си.
Пеони се изплези, но после събра в ръце полите си и ги вдигна до колене.
— Е, какво ще кажеш? — попита тя, като подскачаше на боси крака.
— Много си красива.
Пеони се заперчи, като мачкаше още по-силно плата с ръце. После радостта й се помрачи.
— Трябваше и за теб да поръча една. Така не честно.
— Аз и без това не искам да ходя. — Синдер сви рамене. В гласа на Пеони имаше толкова съчувствие, че не си направи труда да спори.
Сред хората Пеони беше единственият й приятел и Синдер обикновено успяваше да пренебрегне завистта към доведените си сестри — как Адри даваше и душата си за тях и колко нежни бяха ръцете им. Но не можа да преглътне ревността, която я бодна, щом видя Пеони в роклята.
— Какво му е на екрана ти? — смени тя темата.
— Прави пак същите номера — Пеони бутна няколко инструмента от една купчина празни кофи от боя, избра най-чистото местенце и седна, а полите й се разхвърчаха наоколо. Замахна с крака и взе да удря с петите по пластмасата.
— Пак ли си сваляла от онези глупави клюкарски приложения?
— Не.
Синдер повдигна вежди.
— Един речник. Само това. Трябва ми за училище. О, преди да забравя, Ико, донесох ти нещо.
Ико се плъзна до нея, а тя извади една кадифена лента плат от корсажа, останала от роклята. Щом Ико я зърна, светлината в стаичката засия.
— Благодаря ти — каза андроидът, докато Пеони връзваше лентата на тънката й китка. — Прекрасна е.
Синдер сложи портативния екран на тезгяха до андроида на принц Каи.
— Утре ще го погледна. Сега отиваме да издирим магниремък за Нейно Величество.
— О? И къде отивате?
— На бунището.
— Ще е забавно — обади се Ико, като отново и отново оглеждаше импровизираната гривна със сензора си.
— Така ли? Може ли и аз да дойда? — попита Пеони.
Синдер се разсмя.
— Ико те занася. Просто упражнява сарказма си.
— Пет пари не давам. Всичко друго ще е за предпочитане пред това да се върна в онзи душен апартамент. — Пеони помаха с ръка пред лицето си и разсеяно се облегна върху металните стелажи.
Синдер протегна ръка и я дръпна към себе си.
— Внимавай, роклята.
Пеони огледа първо полите си после и мръсните стелажи, а сетне махна с ръка на загрижеността на Синдер.
— Сериозно, може ли и аз да дойда? Изглежда вълнуващо.
— А всъщност е мърляво и смрадливо — обади се Ико.
— Ти откъде знаеш? — измърмори Синдер — Нямаш рецептори за обоняние.
— Да, но имам невероятно въображение.
Като се подсмихна самодоволно, Синдер побутна доведената си сестра към вратата.
— Добре, хайде тичай да се преоблечеш. Но не се бави. Имам да ти разказвам нещо.
Глава четвърта
Пеони удари Синдер по рамото и почти я прати сред купчина изтъркани колела на андроиди.
— Защо чак сега ми казваш? Прибра се вкъщи преди, колко, четири часа?
— Знам, знам, извинявай — Синдер потърка рамото си. — Не намерих подходящ момент, а и не исках Адри да научи. Не ми се ще да се възползва от случая.
— На кого му пука какво мисли мама? Аз искам да се възползвам от случая. О, звезди! Принцът! В твоя магазин! Не е за вярване, че съм го изпуснала. Защо не съм била там?
— В това време си била на проби, облечена в коприна и брокат.
— Пфу! — Пеони ритна един счупен фар от пътя си. — Трябваше да ми пратиш съобщение. Щях веднага да долетя, така, с недошитата рокля. Пфу. Мразя те. Съвсем официално, мразя те. Ще го видиш ли пак? Тоест, трябва да го видиш, нали? Може и да спра да те мразя, ако обещаеш да ме вземеш с теб.
А, става ли?
— Намерих! — извика Ико на десетина метра пред тях. Прожекторът й сочеше туловището на ръждясал кораб, окопал в сенки купчините отпадъци зад него.
— Е? Как изглеждаше? — Синдер забърза към прикования към земята летателен апарат и Пеони ускори крачка — сякаш да е близо до нея, беше като да е близо до Негово Императорско Височество.
— Знам ли — Синдер отвори капака и го подпря на стойката. — А, добре, не са го ошушкали.
Ико се отмести от пътя на Синдер.
— Беше достатъчно възпитан, та да не посочи мазното петно на челото й.
— О, не! — ахна Пеони.
— Какво толкова? Аз съм механик. Цапам се. Ако искаше да се наконтя, трябваше да ме уведоми предварително. Ико, трябва ми светлина тук.