Островът на изкушението

— Двечките с теб така ще се забавляваме! — бърбореше тя, докато развеждаше Стиви из жилището си на „Уест Стрийт“ 54, напълно убедена, че съвместният им живот ще бъде прекрасен.

Апартаментът — паркет, снежнобели стени и множество лампички с тесни абажури — беше на най-горния етаж на внушителна кооперация с изглед към Сентръл парк. Стаята на Стиви беше просторна и светла, с предостатъчно място за вещите й и с голямо, удобно легло. През лятото я заемал братът на Биби, също актьор, преселил се в Ел Ей. Стиви се беше обадила в подходящ момент и се радваше на късмета си.

— Как беше полетът ти? — не спираше да говори Биби. — Как е Лондон? Обожавам го! С какво се занимаваш? Аз съм веганка — не ям месо, нито млечни продукти, но веднъж в годината си позволявам по един хотдог, защото много ги обичам. Освен това съм будистка. Не пия алкохол, само шампанско. Задължително спя по девет часа, инак организмът ми залинява и кожата ми става като на смъртник. Твоята е прекрасна. Какви продукти използваш? Толкова си красива, къде-къде по-красива от мен. Умирам си за коса като твоята. Колко е права! Моята на нищо не прилича. Нали? Какво ли не съм пробвала. Ужасно косище! Трябва да я боядисам. В червено може би? Или пък в розово. Все ми се ще да е розово. Искам и татуировка на гърба, ето тук, пеперуда. — Тя се пресегна към въпросното място на гърба, но не успя да го достигне. — Съвсем мъничка, сладуранска пеперудка. Агентът ми обаче смята, че така ще си огранича ролите. А аз искам да преуспея.

Биби не млъкваше. Инак беше мила, забавна и грижовна. В случая на Стиви, която си отваряше устата единствено когато има какво да каже, новата й съквартирантка се оказа и идеалният слушател. Момичетата бяха на светлинни години една от друга, но пък си паснаха моментално. Биби се смяташе за развейпрах и затова гледаше на Стиви като на най-прекрасното същество на земята, което притежаваше така непознатите й спокойствие и мъдрост.

Стиви търсеше работа вече пет седмици. Наемът беше съвсем сносен и все пак краят на спестяванията й вече се виждаше. Обикаляше града, докато краката й не се подгънеха, оставяше автобиографии къде ли не, но се поддаваше и на поканите на Били за обяд, партита, пазарски турове и кафе.

Беше четвъртък. Стиви се излежаваше по корем на леглото и се прозяваше. Облегнала брадичка на едната си ръка, тя се ровеше безцелно с другата в сайтовете за работа. Вече дори не знаеше какво точно търси. Попаднеше ли на нещо подходящо, или срокът на обявата беше изтекъл, или работното място беше в друг град, а често изискваха и сертификат, с какъвто не разполагаше.