Кръгът

– Погрижете се днес да не работи – бяха последните думи на Ани, преди да изчезне обратно в асансьора.

Джосая, слаб и силно луничав мъж, извърна сините си немигащи очи към Мей.

– Толкова се радваме да се запознаем!

Дениз, висока, слаба и с азиатски черти, се усмихна и за миг затвори очи, все едно се наслаждава на момента.

– Ани ни разказа за вас двете и от колко отдавна се познавате. Тя е душата и сърцето на това място, затова сме големи късметлии, че вече и ти си при нас.

– Всички обичат Ани – добави Джосая.

Мей се почувства доста неловко от почтителното им отношение. Със сигурност бяха по-възрастни от нея, но се държаха все едно е някое величие на посещение.

– И така, знам, че сигурно част от нещата ще са излишни – каза Джосая, – но бихме искали да ти направим пълната обиколка, ако нямаш нищо против. Обещаваме да не те разочароваме.

Мей се засмя, подкани ги да вървят и тръгна след тях.

Останалата част от деня премина във вихър от стъклени стаи и кратки, невероятно сърдечни срещи. Всички, с които се запозна, бяха заети и на прага на преумората, но въпреки това я увериха колко много се вълнуват от тази среща, колко се радват, че вече са колеги, не пропуснаха да отбележат, че всеки приятел на Ани е и техен... Заведоха я до здравния център и я представиха на д-р Хемптън, лекарката с расти, която го ръководеше. Показаха й спешното отделение и я запознаха със сестрата, шотландка, която приемаше пациентите. Обиколиха биоградините с площ близо сто квадратни метра, където двама фермери показваха на голяма група служители на Кръга новата реколта моркови, домати и къдраво зеле. Отидоха до миниголф игрището, киното, боулинг залата, магазина за хранителни стоки. Най-накрая стигнаха до самия край на кампуса, поне така предположи Мей, тъй като видя оградата и отвъд нея – покривите на хотелите в Сан Винченцо, където отсядаха посетителите на Кръга. Дениз и Джосая я заведоха до общежитията. Ани й беше споменала, че често преспива там и вече ги предпочита пред собственото си жилище. Когато се разходиха по коридорите и видя подредените стаи, всяка с лъскав кухненски бокс, бюро, мек диван и легло, Мей трябваше да признае, че наистина излъчваха някаква притегателна сила.

– В момента имаме сто и осемдесет стаи, но се разрастваме бързо – каза Джосая. – При десетина хиляди души в кампуса винаги има даден процент, които работят до късно или просто искат да си подремнат през деня. Стаите са винаги безплатни, винаги почистени – само трябва да провериш онлайн кои са свободни. В момента се изчерпват много бързо, но планът е да станат поне няколко хиляди в рамките на следващите една-две години.

– А след парти като това довечера, всичко задължително се запълва – добави Дениз и й смигна заговорнически.