Двор от скреж и звездна светлина

Вратата — нова. Витрината — нова.

Предишните бяха изпотрошени и оплискани с кръв преди няколко месеца. По цялата улица беше така.

Едва се сдържах да не обърна поглед към посипания в бяло калдъръм, спускащ се стръмно към лъкатушещата Сидра. Към крайречната алея, пълна с художници и любители на изкуството, откъдето преди няколко месеца бях призовала вълци от спящата вода. Тогава кръв обливаше калдъръма и по улицата не ехтяха песни и смях, а писъци и плач.

Вдишах рязко през носа си и хладовитият въздух погъделичка ноздрите ми. Отпуснах го бавно в дълга въздишка, гледайки как излиза на бели облачета пред мен. Зърнах отражението си във витрината на галерията, бях почти неразпознаваема в дебелото си сиво палто и с червено-сивия шал от гардероба на Мор. Очите ми бяха изцъклени и отнесени.

След секунда осъзнах, че не само аз се взирам в себе си.

От вътрешността на галерията поне пет човека се преструваха, че не ме зяпат, докато уж разглеждаха картините и керамичните съдове.

Бузите ми пламнаха, сърцето ми затуптя лудо и им се усмихнах напрегнато, преди да продължа. Въпреки че един сувенир бе грабнал окото ми.

Въпреки че ми се искаше да вляза.

Тръгнах надолу по стръмната улица с ръце в джобовете на палтото си, стъпвайки внимателно по хлъзгавия калдъръм. Дворците, кафенетата и площадите на Веларис обикновено бяха защитени с магически заклинания, които ги поддържаха топли през зимата, но явно за първия сняг много от тях бяха свалени, сякаш всички искаха да почувстват студената му целувка.

И аз самата бях решила, вместо да се ответрея или да долетя от градската къща дотук, да се поразходя — не само за да подишам освежения от снега въздух, но и да се потопя в трескавата подготовка за слънцестоенето.

Въпреки че Рис и Азриел продължаваха да ме обучават и искрено обичах да летя, изтръпвах при мисълта да изложа чувствителните си криле на този студ.

Малцина ме разпознаваха, докато минавах покрай тях със старателно потисната сила, а повечето бяха твърде съсредоточени в украсяването и радостта от първия сняг, за да ме забележат.

Малко щастие, макар че нямах нищо против да общувам с жителите на града. Като Велика господарка организирах ежеседмични аудиенции с Рис в Дома на Ветровете. Молбите варираха от дребни, например счупена улична лампа с елфическа светлина, до сложни — не може ли да спрем вноса на стоки от други дворове, защото е в ущърб на местните занаятчии?

С някои от въпросите Рис се занимаваше от векове, но все пак не го демонстрираше. Вместо това изслушваше всички просители, задаваше им смислени въпроси и ги изпращаше у дома с обещание за скорошен отговор. На мен ми бяха нужни няколко срещи, за да вляза в крак с техниката му — какви въпроси задаваше, как слушаше. Не ме принуждаваше да се намесвам, освен ако не беше наложително, и ми даде възможност да опозная ритъма и похватите на аудиенциите, преди да започна дейното си участие в тях. Впоследствие поех и писмените отговори за просителите. Преди Рис отговаряше лично на всяко писмо. Вече аз го правех вместо него.