Серафина

— Бяхте ли се изгубили? — опита се да разбере принц Лусиън. Басинд сви рамена. Принцът продължи по-внимателно: — Те следяха ли ви?

— Не знам. Обмислях как да приготвя речната писия. — Той размаха влажен пакет пред лицето на принца. — Тогава те ме наобиколиха.

Принц Лусиън се отдръпна от пакета с риба, но не се обезсърчи и продължи да задава въпроси.

— Колко души бяха?

— Двеста и деветнадесет, въпреки че може и да е имало неколцина, които не съм успял да видя.

Принцът зяпна изумено. Очевидно нямаше опит в разпитването на дракони.

— Колко бяха хората с черни пера на шапките, саар Басинд?

— Шестима — отвърна той, примигвайки като някой, който не е свикнал да има само два клепача.

— А ти успя ли да ги видиш, Серафина? — попита принцът, очевидно доволен, че се бях намесила.

Аз кимнах безмълвно, обхваната от лека паника, когато принцът произнесе името ми. Не бях известна в двореца — откъде можеше да го знае?

Той продължи да разговаря с мен:

— Ще накарам хората си да доведат всички, които са успели да арестуват. Ти, новолюспестият и твоят приятел, ей там — той посочи Орма, — ще ги огледате и ще видим дали няма да успеете да опишете онези, които не сме заловили.

Принцът даде знак на хората си да доведат арестантите, след което се наведе към мен и отговори на въпроса, който не му бях задала:

— Братовчедка ми, Глизелда, говори постоянно за теб. Тя беше на ръба да се откаже от музиката. Цяло щастие е, че точно в този момент се появи ти.

— Виридий беше твърде строг с нея — измърморих смутено аз.

Тъмните му очи се стрелнаха към Орма, който беше с гръб към нас и оглеждаше в далечината за саарантраите от посолството.

— Как се казва приятелят ти? Той е дракон, нали?

С безкрайно неудобство установих, че този принц беше твърде наблюдателен.

— Защо смятате така?

— Просто предчувствие. Значи съм прав?

Бях се изпотила въпреки студа.

— Казва се Орма. Той е учителят ми.

Лусиън Кигс огледа внимателно лицето ми.

— Вярвам ти. Все пак ще трябва да видя пълномощията му. Съвсем наскоро наследих списъка и не познавам всичките ни учени под прикритие, както ги наричаше чичо Руфъс. — Тъмните очи на принца някак се разсеяха, но той веднага се съвзе. — Предполагам, че Орма е алармирал посолството?

— Да.

— Ох. Тогава най-добре да приключваме бързо с това, преди да ми се наложи да заема отбранителна позиция.

Един от хората му строи арестантите пред нас — бяха успели да заловят само двама. Мислех си, че онези, които бяха скочили в реката, щяха да бъдат лесно разпознати, когато излезеха от водата мокри до кости и треперещи, но може би от стражата не бяха разбрали…

— Двама от тях прескочиха парапета на моста, но дочух само едно цопване — започнах аз.