За всичко се плаща
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #10
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0096-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За всичко се плаща». Краткое содержание книги:
— Браво, прекрасно! — изхъмка Гордеев. — Убийците се разхождат на свобода, а на нея не й е интересно.
— Е де, Виктор Алексеевич, не се заяждайте. Нали знаете, че на мен ми е интересно да изчислявам, а не да залавям престъпниците. А когато разбера кой и защо — тогава всичко е въпрос на техника. Не е моя работа.
— А кое в случая е твоя работа?
— Кантората. Този глупав епизод с хората, които са ме изтървали, ме наведе на мисълта, че кантората не е чак толкова неуязвима, както бях свикнала да мисля. Тя има слаби места и ако ние я атакуваме точно по тях, може да рухне. Това е моята работа. И още нещо… Само не ми се карайте, а?
— Накъде повече да ти се карам, по-лошо от сега не може да бъде. Казвай!
— Олга Решина. От една страна, тя се познава с Тамара Коченова, която е замесена в убийството на вдовицата на Лебедев. От друга, свързана е с Шоринов, който финансира работата върху препарата. Освен това е лекарка, кандидат на медицинските науки.
— Смяташ, че тя е от онази тайнствена група специалисти ли?
— Ами… представете си, че е така? Имам някои идеи по въпроса.
— Ох, Настася! — въздъхна Виктор Алексеевич. — Явно никой и нищо не може да те промени. Само не забравяй, че си отстранена от работа. Предай си оръжието. И много внимавай, моля те.
— Ще се постарая — съвсем сериозно отговори Настя.
Тя подреди на бюрото си снимките, направени от неизвестния доброжелател, и започна внимателно да ги изучава. Почти не си спомняше интериора на ресторанта, защото онази вечер заради разговора с Денисов беше толкова нервна, че не се оглеждаше наоколо. Но улицата пред ресторанта си представяше доста добре. Някъде там, на тази улица бе стоял човек и ги бе снимал, когато слизаха по стълбището от високия вход.
Една от снимките привлече вниманието й с някак неправилната форма на кадъра. Като се вгледа по-внимателно, тя схвана, че обективът е уловил не само нея и Денисов, но и заобления край на рамката на странично автомобилно стъкло. Значи снимките бяха правени от кола.
Настя грабна телефона и набра вътрешния номер на Гордеев.
— Виктор Алексеевич, може ли да изляза за половин час?
— Ако щеш, изобщо си отивай — сърдито избъбри полковникът. — Нали си отстранена от работа.
— А, да, аз пък съвсем забравих.
Стана й обидно и обидата изведнъж й се стори толкова нетърпимо остра, че дори сълзи избиха в очите й. Но Настя бързо се съвзе и овладя нервите си. Добре де, отстранена е. С кого не се случва? Беше сигурна, че всичко ще се оправи, защото никак не се чувстваше виновна и не искаше да вярва, че ей така, без много церемонии, ще я уволнят. Не може да бъде.
Излезе от сградата и тръгна към Садовое колцо. До ресторанта имаше петнайсет минути път и тя с удоволствие си помисли, че да се разходи в това слънчево време е не само приятно, но и полезно. Когато стигна до ресторанта, извади от джоба си снимката, направена от кола, и започна да преценява къде трябва да се е намирал фотографът, за да хване ракурса, който се бе получил. Наложи се да пресече до отсрещния тротоар и с учудване забеляза, че е застанала буквално на два метра от автобусната спирка. Я виж ти! Как е възможно тук да е стояла кола? Та нали правилата за уличното движение забраняват автомобили да се паркират толкова близо до спирка. А шофьорът трябва да е стоял тук доста дълго…
Настя вдигна глава и внимателно прочете и запомни номерата на маршрутите, които спираха тук. Един от номерата беше в червено — беше много кратък маршрут, по който автобуси се движеха само от 18:00 до 23:30, за да разтоварват пътникопотока между Театралния площад и станцията на метрото „Новослободская“. По този маршрут се намираха Болшой и Малий театър, кинотеатър „Русия“, където сега имаше ресторант и дискотека, Оперетният театър, МХАТ, Музикалният театър „Станиславски и Немирович-Данченко“, а недалеч от последната спирка — Театърът на Съветската армия (вярно, сега той се наричаше другояче), затова хората, които го ползваха, го наричаха просто театралния маршрут. И Настя си помисли, че именно това е, което й трябва.