Ейглетиерови [bg]

Даниел се извърна. Той беше пребледнял. Устните му трепереха. Мадлен си помисли, не ще започне да крещи, но малкият не каза нищо, само наведе очи.

— Доктор Мопел бе така всеотдаен! — заговори Карол с ясен глас. — За нещастие трябваше да си отиде. Сега доктор Шорус се грижи за Франсоаз. Впрочем и той е много добър! Млад, енергичен…

Разярена от спокойния светски тон на Карол, Мадлен извади от чантата си цигара и я бутна в устата си. Жан-Марк й поднесе огън със запалката си. Тя се наведе над пламъка, дръпна, погълна лютивия дим и се вгледа настойчиво в племенника си отблизо, очи в очи. В дъното на тъмносините му зеници прочете колко много е съкрушен, разтревожен и страшно измъчен. Не беше на себе си. Дори сестра му да не е мислила за него, когато се е самоубивала, той се чувствуваше виновен.

Жан-Марк се изправи и постави запалката в джоба си. Карол не бе мръднала. Мадлен помисли за тайните връзки на тази двойка. Как може човек да допусне, че между двамата има нещо? Карол бе вече малко поувехнала, клепачите й бяха отпуснати, кожата на врата й бе леко набръчкана, устата й — порочна и опитна, докато Жан-Марк бе толкова свеж със своята млада кожа. „Нежен хлапак, нервен и разглезен, но с толкова чувствителна душа и до него тази егоистична, аморална и кокетна жена, която го води за носа. Сега той не смее да мръдне. Срам го е от моя поглед, пълен с укор. Или не, съвсем не го е грижа. Само е развълнуван от това, което се е случило със сестра му. Но всичко ще мине. Младите бързо забравят. Раните им лесно заздравяват“. Тя се облегна на стола. Тишината в тази бледозелена чакалня действуваше притъпяващо като упойка, вкарвана капка по капка в тялото. Четиримата, макар и загрижени за един живот, все пак нищо не можеха да си кажат. Страшна конспирация на прикриващи се от тактичност лъжци! В тази фалшива обстановка страданието се понасяше по-мъчно, отколкото в откровена среда. Нито една истина не трябваше да се разкрива само заради Даниел. Мадлен почувствува, че се задушава, и хвана шията си… Стъпки по коридора. Четирите глави едновременно се обърнаха към стъклената врата. Прозорецът бе матиран до половината. Една бяла касинка се появи и изчезна.