Нощен патрул [bg]

— Ако нямате нищо против — обърна се той към секретарката, докато ставаше от канапето, — мога ли да ви попитам дали това интервю има нещо общо с молбите ми да поговоря с кмета, които бях отправил още в началото на кариерата ми като репортер?

— Страхувам се, че той невинаги може да отговори бързо на нечия молба — извини се секретарката с убедителен тон, на който се бе научила през годините.

Бразил я погледна за момент и се поколеба, долавяйки нещо в начина, по който тя избягваше погледа му.

— Добре — каза той. — Благодаря ви.

— Няма за какво — отвърна тя и го поведе към кланицата, тъй като се нуждаеше от работата си.

Кмет Сърч беше изискан и елегантен човек в европейски сив летен костюм. Носеше бяла риза, вратовръзка на сини и сиви шарки и подхождащи за нея тиранти. Кметът не се надигна иззад масивното си, орехово бюро, зад което се виждаше част от банковия център.

— Благодаря ви, че намерихте време, за да се видите с мен — каза учтиво Бразил, като седна на стола срещу Сърч.

— Научих, че вие имате доста интересно положение в града — отвърна кметът.

— Да, господине. И наистина оценявам това.

Младежът не беше от типичните репортери тарикати, с които Сърч се разправяше по цял ден. Това хлапе напомняше за Били Греъм, невинно, учтиво и отдадено на работата си. Сърч знаеше добре, че искрени хора като него представляваха изключителна опасност. Бяха готови да умрат за каузата си, да направят всичко в името господне, не уважаваха личностите и не можеха да бъдат подведени към грях. Работата на кмета нямаше да е толкова лесна, колкото бе очаквал.

— Позволи ми да ти кажа нещо, сине — започна той с фалшиво искрения си маниер. — Никой не обича полицейското управление повече от мен. Но, надявам се, разбираш, че във всяка история има две страни, нали?

— Обикновено са доста повече, поне според собствения ми опит, господине — отговори Бразил.