Черният списък [bg]

— Какво става, по дяволите? — попита жената, когато Харват и Роудс влетяха в стаята с вдигнати оръжия. — За какви се мислите, мамка му!

— Млъкни — нареди й Харват, изтръгна ножицата и събори с ритник таблата.

— Дано имате заповед за обиск, защото адвокатът ми си пада много по проклети ченгета.

— Елизабет, прави каквото ти казват — обади се Шрьодер.

Жената се стъписа и за миг не знаеше какво да отговори.

— Какво?

— Тези не са ченгета.

— Как разбра?

— Първо, оръжията им са със заглушители. Второ, познавам единия. Или по-точно знам кой е.

— Ти си виновен значи? — възнегодува жената. — Нахлуват в работния ми кабинет, ритат врати и размахват пистолети в лицето ми, а аз да се примиря? Няма да стане! Ако някой не ми обясни какво, по дяволите, става, ще се обадя в полицията!

Харват погледна Роудс.

— Изведи я оттук.

— Как не! — заяви жената, когато Роудс си прибра пистолета и тръгна към нея.

— По лесния или по трудния начин? — попита Роудс. — Ти решаваш.

Жената изсумтя презрително:

— Не се страхувам от теб.

— Грешен отговор — отвърна Роудс и събори жената от табуретката със светкавичен саблен удар по лицето й.

Целеше по-скоро да я зашемети, отколкото да я нарани. Преди да успее да се строполи на пода, Роудс се хвърли върху нея и завърза китките й.

— Гледай да не вдига шум — каза Харват и й подритна тиксо за запушване на устата, паднало от таблата.

Роудс го залепи на устата на жената, вдигна я и я поведе към вратата.

Когато понечиха да излязат, Харват добави:

— Виж дали има камери. Ако има, разбери къде е записващото устройство.

Тя кимна и излезе с пленничката си. Двамата мъже останаха сами.

Харват отиде до съборената табла, вдигна я и затъкна пистолета си в колана. Започна да изважда съдържанието на джобовете си и да го подрежда методично върху таблата — нож, клещи, две запалки и чук. Накрая добави и медицинската ножица на жената.

Младият мъж се опита да си придаде спокойно изражение.

— Не са необходими.

Харват се престори, че не го чува.

— Казах, че не са необходими.

Харват си свали палтото, захвърли го в ъгъла на стаята и си нави ръкавите.

Спокойствието на младия мъж започна да се изпарява.

— Говоря сериозно, не са необходими.

Харват провери дали младият мъж е завързан здраво, придърпа табуретката до кушетката, остави подноса върху подвижната масичка и седна.

— Не ме ли чуваш? — прохленчи Шрьодер, докато той оглеждаше инструментите. — Не ти трябват!