Монетата [bg]

81.

12:51

Помещението се изпълни с въоръжени френски полицаи. Пластмасовите лицеви части на зловещите им черни шлемове блестяха като огромни очи. От радиопредавателите им се разнасяха заповеди.

— Les mains sur la tête!22

Том вдигна ръце на тила си и извика:

— Il me faut un médecine.23

Полицаите влязоха един по един в трезора, насочиха пистолетите си и тръгнаха към подиума.

— A terrel24 — чу се друга команда.

Том коленичи. Две ченгета се приближиха до платформата и прегледаха Ван Симсон. Той беше в съзнание, макар че дишането му беше едва доловимо и затруднено.

— Une ambulance, vite25 — изкрещя единият.

— Том — извика Дженифър, проправяше си път между ченгетата и шкафовете. — Добре ли си? Видях кръвта отвън и… Изглеждаш невредим.

— Май си разочарована — пошегува се той.

Полицаите отстъпиха и замърмориха.

— Не, само…

— Упоиха ме, отвлякоха ме и едва не ме убиха с електричество. Какво още трябва да се случи на един човек, за да получи малко съчувствие?

— Да го прострелят — усмихна се тя, надникна над рамото му и погледна Ван Симсон. — Ще се оправи ли?

Пристигнаха двама лекари от „Бърза помощ“, включиха Ван Симсон на система и го сложиха на носилка.

— Ще живее. Някаква следа от Ренуик?

— Кой?

— Бил е Хари, Джен. Той е организирал кражбата от Форт Нокс. Поръчал е убийствата на Раниери и Щайнер, когато монетите случайно са попаднали у тях. А после, когато ти се появи с последния „двоен орел“, Ренуик е инсценирал смъртта си и се е опитал да припише всичко на мен.

Тя поклати глава и се намръщи озадачено.

— Хари? Не вярвам.

— И аз не можах да повярвам. — Гласът на Том беше тъжен, дори наскърбен. — Но е бил той. Призна всичко.

— Съжалявам, Том. — Дженифър стисна ръката му. — Знам колко много означаваше той за теб.

На прага на трезора се появи познатият силует на Жан-Пиер Дюма. Той махна на Том, а после нареди нещо на двама полицаи. Том учудено повдигна вежди.

— Познах гласа на Ван Симсон в Резервоара, но този път реших, че ще ни трябват подкрепления. И Жан-Пиер уреди всичко — обясни Дженифър и посочи малката армия ченгета, които се суетяха около тях. — Влязохме веднага щом разбрахме със сигурност, че Ван Симсон е в сградата.

— Браво. — Силен глас се извиси над шума и в помещението влезе висок мъж. Приближи се до подиума и протегна ръка. Бялата риза и костюмът му бяха безупречни. — Казвам се Боб Корбет и съм агентът, който ръководи разследването. Свършихте страхотна работа. Чудесна — добави той и силно стисна ръката на Том. — Трябва да призная, че изпитвах съмнения, като имах предвид миналото ви, но агент Браун ми даде ясно да разбера, че ако не бяхте вие, нямаше да стигнем доникъде. Правителството на Съединените щати ви е много благодарно.