Измамата

Херцогът се върна с Дрю и шестима войници след четири часа. Беше така обезумял от безпокойство, че едва не разби входната врата, за да влезе по-бързо. Но бе посрещнат от блестящата Еванджелин и от сина си, който размахваше дървения си пистолет, ухилен до уши. Изпита такова огромно облекчение, че двамата са живи и здрави, че ги стисна в продължителна задушаваща прегръдка, която накара Едмънд да изскимти:

— Татко, ще ми счупиш ребрата! Ние двамата с Ева сме герои! Е, позволихме и на господин Булок да ни помогне.

Най-сетне херцогът го пусна.

— Какво става тук?

— Ела с нас, татко. Имаме изненада за теб. Хайде, ела!

Херцогът и Дрю Халси последваха Еванджелин и Едмънд в библиотеката, където пред очите им се разкри следната картинка: Джон Еджъртън беше завързан здраво за един стол, а господин Булок стоеше до него, насочил към главата му пистолет.

— Не исках да поемам никакви рискове — обясни детективът. — Това приятелче се гъне и изплъзва като мръсен червей.

— Всичко свърши! — Еванджелин се приближи до херцога и го прегърна през кръста. — Край. Ние победихме!

— Разкажи ми как стана.

И тя му разказа. От време на време се намесваха господин Булок и Едмънд, за да вмъкнат по някоя подробност. Тези на детето бяха не особено значими, но въпреки всичко херцогът ги прие с бащинска благодарност.

От своя страна, той им разказа как с Дрю са отишли до къщата на Еджъртън, за да осъществят плана си, но са я заварили празна.

— Не си спомням някога през живота си да съм бил толкова уплашен. Очевидно някой веднага го е предупредил. Хиляди пъти умрях, докато стигна дотук. — Поклати глава и така силно прегърна детето си, че то изписка. — Слава богу, че сте живи, че сте го хванали и че всичко свърши!

— Да, наистина всичко — намеси се Дрю. — Дори намерих онова писмо, което си оставила в кабинета ми, Еванджелин, и което ме изкарваше шпионин и предател! А дневникът, който си водила, ще ни помогне да поправим много от нанесените щети. В момента хората ми са по следите на всички. До края на деня ще разчистим града.

Колкото и да се страхуваше от отговора, тя все пак попита:

— А баща ми? Има ли някакъв шанс?

— Скоро ще изпратим съобщение в Париж. Вярваме, че Наполеон ще го размени за Еджъртън. Както и херцогът ви е казал, той е лоялен към верните си хора. А що се отнася до вас, скъпа госпожо, приятелят ми ме увери, че щом станете негова съпруга, няма да имате време за среднощни разходки по плажа.

— Радвам се, че вече разговаряш с нея, без да си глътваш езика, Дрю. — Херцогът го сръга в ребрата. — Тя не хапе — е, поне не винаги.

— Хапала ли те е, татко? — заинтересува се Едмънд, отправил към Еванджелин поглед, пълен с неприкрито благоговение.

— Само когато, Едмънд, ми е толкова ядосана, че е загубила дар слово.

Лорд Петигрю се загледа в сияещата Еванджелин, която се беше облегнала на рамото на херцога.

— Животът — отбеляза той, свел поглед към чашата си с бренди, — понякога надминава и най-ужасните човешки кошмари.

— Не съм много, сигурна как да приема подобно философско заключение — засмя се Еванджелин.