Лицето на измамата

Ив беше успяла. Тя беше определила времето и мястото и въпреки това все още й се струваше странно, че Лайза наистина бе тук.

Проследи я с поглед как скочи на земята. Изглеждаше точно така, както и на видеозаписите — красива, спокойна, одухотворена. Е, какво бе очаквала? Да види следи от безпътство или жестокост?

Гари… Кръв… Ками… Грозната картина в онази мотелска стая премина пред очите й.

Би трябвало да бъде променена. Би трябвало.

„Не мисли за това. Запази спокойствие.“

Тръгна към вертолета.

— Здравей, Ив — поздрави отривисто президентшата. — Джеймс се обади току-що на охранителните служби в Кемп Дейвид и каза, че се приземяваме, за да провери някакви лампички по контролното табло. Разполагаме в най-добрия случай с десет минути. Дотогава или трябва да излетим отново, или те ще се притеснят и ще изпратят някого насам.

— Десет минути би трябвало да ни стигнат.

— Не казвай нищо, Лайза!

Тимуик излезе от хеликоптера и тръгна към Ив.

Тя отстъпи инстинктивно крачка назад.

Носеше инструмент, който приличаше на металните детектори, използвани от охраната на летищата.

— Протегни си ръцете.

— Каза, че целият район бил чист, Джеймс — обади се Лайза.

— Няма да навреди, ако сме малко по-предпазливи. — Прокара електронната палка покрай тялото на младата жена. — Обърни се.

— Не ме докосвай!

Тимуик застана зад гърба й и прокара детектора от раменете до стъпалата.

— Всичко е наред. Няма оръжие. Нито подслушватели.

— Прости му — рече президентшата. — Напоследък е изключително нервен. И то по вина на теб и Логан. Отдръпни се и ни остави да поговорим, Джеймс.

Тимуик понечи да тръгне към дърветата.

— Не — възкликна остро Ив. — Не искам да те изпускам от погледа си. — Посочи някъде край хеликоптера. — Седни там.

— Какво?

— Чу ме. Искам да седнеш и да кръстосаш крака. Ще ти отнеме повечко време, ако решиш да атакуваш от това положение.

Тимуик стисна ядно устни.

— Това е унизително, Лайза.

— Направи го — усмихна се леко тя. — Не си чак толкова безпомощна, колкото си мислех, Ив.

Джеймс се отпусна на земята и кръстоса нозе.

— Доволна ли си?

— Не. Бръкни си в джоба и извади оттам пистолета. Сложи предпазителя и го хвърли на такова разстояние, че да не можеш да го достигнеш.

— Нямам пистолет.

— Извади го — повтори младата жена.

Лайза кимна.

— Нека да приключим, Джеймс.

Той изруга под нос, извади пистолета, постави предпазителя и го захвърли.

Тогава Ив се обърна към президентшата.

— Сега вече съм доволна.

— Но използва част от безценното ни време. — Лайза хвърли поглед към часовника си. — По-точно — две минути.

— Заслужаваше си. Нямам му доверие.

— Струва ми се, че с право си подозрителна. — Направи пауза. — А сега ми дай черепа на Бен, Ив.

— Не още!

— Искаш да ти кажа, че ще си получиш Бони ли? — Погледна я право в очите. — Не е възможно да бъда сигурна, но ще направя всичко, което зависи от мен, за да я открия. — Гласът й трептеше от искреност. — Обещавам ти, Ив.