![Абсолютна власт [Absolute Power - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/1/absolyutna-vlast-absolute-power-bg-download.jpg)
Абсолютна власт [Absolute Power - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Абсолютна власт [Absolute Power - bg]». Краткое содержание книги:
Може ли абсолютната власт да бъде над закона?
Ще се измъкне ли безнаказано президентът на САЩ?
Ще се окаже ли най-могъщата институция в страната по-слаба от един дребен крадец с артистичен почерк?
Агентът се възхити на неподозираното коварство у Съливан.
Приближи се до Франк.
— Имаш ли обяснение за случилото се? — изгледа го следователят.
— Може би — отвърна Бъртън и погледна към Лутър Уитни. Двамата за първи път се гледаха очи в очи. Лутър си припомни събитията от фаталната нощ, но не промени спокойното изражение на лицето си.
Бъртън се възхити на артистичните му способности, макар и да се притесни, че Лутър очевидно не се тревожи особено от ареста. Бъртън бе участвал при задържането на хиляди престъпници, които рухваха в такъв момент. Стана му ясно, че Уитни е възнамерявал и бездруго да се свърже с полицията. Причините за това бяха неясни, но Бъртън не се интересуваше от тях.
Франк говореше с колегите си. Бъртън не сваляше очи от Лутър. Постепенно погледът му се плъзна към присвитото тяло на Кейт в ъгъла. Лутър беше понечил да се втурне към дъщеря си, но не му бяха позволили да го направи. Една полицайка се опитваше да успокои Кейт. Усилията й бяха напразни. Уитни не остана безучастен. Риданията на Кейт го просълзиха.
Старецът забеляза, че Бъртън е изникнал до него. Изгледа го с отвращение, но Бъртън бавно насочи с очи погледа на Лутър към дъщеря му. После двамата мъже отново се втренчиха един в друг. Бъртън повдигна вежди, а сетне пак заби многозначителен поглед в Кейт. Заплахата бе повече от ясна. Бъртън беше вледенявал кръвта на не един и двама престъпници. Личеше си обаче, че Лутър Уитни не се стряска лесно. Той не беше от плашливите, но този път бетонът, от който бяха излети нервите му, се пропука. След миг се разби на отломки, които се затъркаляха към ридаещото момиче в ъгъла.
Бъртън се запъти към вратата.
19
Глория Ръсел седеше разтреперана в дневната си. Държеше последното послание. Погледна към стенния часовник. Куриерът — старец с тюрбан на главата — бе пристигнал в уреченото време. На таратайката му беше изписано името на куриерската компания „Метро Ръш“. „Заповядайте, мадам.“ „Благодаря, мадам.“ Ръсел се бе надявала да получи предмета, който ще сложи край на кошмарите й, а сега й идеше да се самоубие.
Вятърът свиреше в комина. В камината пламтеше хубав огън. Къщата бе изчистена безупречно от прислужницата Мери, която току-що бе освободила. Ръсел трябваше да присъства на тържествената вечеря от осем часа в дома на сенатора Ричард Майлз. Майлз беше ключова фигура за личните амбиции на Ръсел. Напоследък играеше добре картите си. Всичко изглеждаше тъй, сякаш махалото най-сетне се е придвижило в нейна полза. Беше повярвала, че е дошъл краят на унизителните мъки. Какво да прави сега? Какво да прави?
Прочете отново съобщението. Още не можеше да повярва на очите си. Имаше чувството, че се е омотала в огромна рибарска мрежа и никога няма да изплува на повърхността.
Благодаря за щедрото дарение. Сигурен съм, че ще свърши добра работа. Благодаря и за въженцето, което ми пусна по този начин, за да те обеся. Що се отнася до въпросния предмет, аз се отказах от продажбата. Размислих и реших, че ченгетата ще се възползват по-добре от него. А, щях да забравя най-важното: върви на майната си!
Беше зашеметена. Въженце ли? Ръсел не беше в състояние нито да мисли, нито да действа. Хрумна й да поговори с Бъртън, но се сети, че няма да го открие в Белия дом по това време. Изведнъж си спомни за плана им. Втурна се към телевизора. Пусна го точно навреме за новините в шест часа. Най-сензационната история бе свързана с операцията по залавянето на заподозрения във връзка с убийството на Кристин Съливан, проведена съвместно от полицейските звена на окръзите Мидълтън и Александрия. Неизвестен стрелец се опитал да убие мъжа, преди да го арестуват.
Преминаха към репортаж от управлението на Мидълтън. Ръсел видя Лутър Уитни да изкачва стълбите с високо вдигната глава и уверена походка. Стори й се доста по-възрастен от очакваното. На всичкото отгоре Уитни изглеждаше като гимназиален директор. Нима това е мъжът, който я е наблюдавал? Изобщо не се замисли, че е задържан във връзка с престъпление, което не е извършил. Забеляза лицата на Бил Бъртън и Тим Колин. Агентите бяха застанали до следователя, който правеше изявления за пресата.
Некадърници! Как можаха да допуснат задържането на Уитни! Бележката в ръцете й недвусмислено доказваше намеренията му да ги унищожи. Бъртън си седеше най-спокойно до следователя, сякаш и през ум не му минаваше, че бурето с барут всеки момент ще се взриви.
Ръсел се втурна към банята, грабна първия попаднал пред очите й флакон и се замисли колко хапчета ще са необходими, за да сложи край на живота си.