Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
— Колко е старо? Кога е било построено?
Форд заговори:
— Изображението показва ерозия и дупки от метеорити, както и слой от реголит върху по-стари сблъсъци. Тази машина е поне на няколкостотин милиона години.
Майкълсън се обърна към Чодри.
— Съгласен ли сте с това твърдение?
Чодри огледа изображението.
— Да, съгласен съм. Много е старо.
— Значи според вас е истинско?
Чодри се поколеба.
— Бих искал да прегледам оригиналните изображения и местоположението му, преди да отговоря на този въпрос.
— Не разполагаме с достатъчно време за това — каза Локууд. — След три часа трябва да докладвам на президента. Да прескочим военния вариант и да преминем към комуникациите. Да предположим, че разбира английски, как ще общуваме с него?
— Трябва да го убедим, че не му желаем злото — каза Чодри.
— Ако започнете да предлагате мир — каза Майкълсън, — така ще демонстрирате слабост.
— Ние сме слаби — отвърна Чодри, — и машината го знае.
Последва мълчание.
Дирквайлер вдигна ръка.
— Групата за наблюдаване на космоса в ЛРД търсеше начини за отблъскване на астероиди убийци. Може би ще успеем да използваме някои от техните уреди, за да насочим някой голям астероид срещу машината. Като онзи, който е причинил изчезването на динозаврите.
Чодри поклати глава.
— За планирането, подготовката и изпращането на такава мисия до Марс ще са необходими години. А ние дори не разполагаме с технологията за реализирането й. Трябва да кажем истината на президента: нямаме решение на проблема. — Той огледа всички в залата.
След думите му отново настъпи тишина, която Локууд най-накрая наруши:
— Все пак няма да се откажем от военния вариант. Но нека го изоставим за малко и да се съсредоточим върху нещо друго — каква е тази машина, кой я е сложил там и какво се опитва да направи?
Форд прочисти гърлото си.
— Може да се е повредила.
— Повредена ли? — Чодри изглеждаше изненадан.
— Тя е много стара. Била е там от дълго време — каза Форд. — Ако е повредена, може би има начин да я подведем. Да я заблудим. Да я измамим по някакъв начин. Досега поведението й е било непредсказуемо, променливо. Може би не го прави умишлено — може би това е признак на неизправност.
— Как? — попита Майкълсън.
Форд поклати глава.
Отново настъпи мълчание. Локууд погледна към часовника си.
— Утрото настъпва. Поръчах бърза закуска в пет в частната трапезария. Ще прехвърлим компютрите и ще продължим дискусиите там.
Последен напусна заседателната зала Чодри.
Директорът на мисията излезе, вадейки ръката от джоба си. Форд бързо пристъпи към него, сякаш за да говори с него насаме, бръкна бързо в джоба му и измъкна къс хартия.
— Какво, по дяволите… — извика Чодри, стрелна се като светкавица напред и се опита да грабне листчето, но Форд бързо отскочи назад.
Той поднесе хартията пред групичката изненадани свидетели.
— Това е паролата за твърдия диск. Доктор Чодри току-що я открадна. Казах ви, че в групичката има къртица. И ние току-що я заловихме.
85.
Бър стоеше в рулевата каюта, осветяваше морето с прожектора и се взираше в бурята. Лъчите потъваха в бушуващия мрак, разкривайки само разпенени вълни и скали. Къде се бяха пъхнали? Той си поигра с настройките на радара, опитвайки се да изкара ясен образ от района, който лъчите на прожектора не можеха да осветят, но получаваше само статичен шум.
Строу продължаваше бавно да обикаля с лодката, както му беше заповядано. Проблесна мълния и освети извисяващите се скали от дялната им страна. Бученето на вълните беше оглушително и водата около тях се пенеше, засипвайки ги с пръски.
— Кучко такава! — Бър хвана микрофона и включи радиостанцията. — Къде си?
Никакъв отговор.
— Отговори или ще му видя сметката!
Пак мълчание. Капан ли беше това? Той изкрещя в микрофона:
— Опрял съм пистолет в главата му и следващият куршум е за него!
Лодката рязко се стрелна напред, изваждайки Бър от равновесие. Той се вкопчи в пасажерската седалка, опитвайки се да се изправи, докато лодката ускоряваше все повече.
— Какво правиш, по дяволите? — изрева той и отново насочи пистолета към ловеца на омари. Погледна през прозореца на рулевата каюта с внезапен ужас; кучият му син се засилваше право към рифовете, над бушуващата вода се издигаше стена от скали, обливана от дъжда.
— Не! — Той се опита да се изправи, вкопчи се в парапета на фалшборда и започна да се придърпва напред. Лодката се беше наклонила почти на деветдесет градуса и продължаваше да залита настрани, обръщайки широката си страна към морето. Строу отново завъртя щурвала, опитвайки се да го събори на пода. Но Бър се държеше здраво за парапета и успя да се изправи въпреки клатещата се палуба, да извади пистолета и да го насочи към Строу. Готвеше се да стреля, когато чу нов звук — рев на двигател — и се обърна тъкмо навреме, за да види плашещата гледка. Една лодка внезапно се материализира в бурята и се устреми с пълна скорост към него, блестящият й стоманен кил пореше черното море, отхвърляйки вода на всички страни. А на носа, вкопчена в парапета, като фигура, излязла от ада, стоеше девойката. Той отстъпи назад, опитвайки се отчаяно да се скрие, но в същия миг Строу завъртя лодката на другата страна, събаряйки го отново на палубата, и пое курс към сблъсък. Изгубил равновесие, вкопчен с едната си ръка в парапета, на Бър не му оставаше нищо друго освен да насочи пистолета и да натисне спусъка веднъж, два, три, четири пъти…