Господарят на рая
- Автор: О’Нийл Катрин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на рая». Краткое содержание книги:
— Всеки миг. Всеки дъх. Всяко докосване на ръката ти.
— О, Родриго. Въпреки всички прегради, които сложиха помежду ни, никога през живота си не се бях чувствала тъй близо до теб. Влюбени, които са в състояние да преодолеят такива бариери, не могат наистина да умрат.
— Не, никога! Могат да ни затворят, да ни обесят, но не могат да унищожат този съюз. Това не е в тяхна власт.
Те се целунаха отново. Прегърнати, двамата усетиха как се преливат един в друг.
— Но все още съжалявам, че ти сторих това — каза тя. — В крайна сметка не трябваше да ми вярваш. Беше грешка да идваш тук. Ти беше прав.
— Ш-шт. — Той сложи ръка на устата й. — Това е минало. Наистина не успяхме да предвидим какво ще се случи. Но съжалявам само за едно — че няма да можем да повлияем на гласуването в Парламента, което ще се състои точно по времето, когато ни бесят. Щеше да бъде такава победа.
Тя подтисна една въздишка. Родриго я залюля и каза:
— Ами ти, caricia? Съжаляваш ли за нещо?
— Съжалявам, че не се любих с теб на онези проклети алени чаршафи.
Той се засмя. Взе ръката й и погали опъкото на дланта й с палеца си.
— Де да знаех. Можех да уредя нещо.
Ключът се обърна в ключалката и усмивките изчезнаха от лицата им. Тя се притисна към него, а той я прегърна още по-здраво. Вратата се отвори. Габриела вдигна лице и устните му срещнаха нейните в последна целувка.
Господин Еймс хвана ръката й.
— Хайде, госпожице Аштън-Крос. Да вървим.
— Не мога — изплака тя и сълзите й закапаха по веригата, приковала ръцете на любимия й.
Господин Еймс нежно я издърпа.
— Ако ни открият…
— Върви, Габе — прошепна Родриго. — Трябва да бъдеш смела.
Насред килията тя се обърна и го погледна през сълзи.
— Как ще понеса да съм далече от теб? — извика тя.
— Ще сме разделени още само един ден. Мисли за това като за кратка раздяла, преди цяла вечност да бъдем заедно. Това е всъщност раят, нали?
50.
На следващата сутрин един от помощниците на господин Еймс дойде да отведе Габриела в съда. Когато го попита къде е защитникът й, той й каза, че бил повикан по спешност. Тя се усъмни. Очевидно адвокатът се притесняваше да се срещне с нея след това, което направи миналата нощ. Англичаните, въпреки романтичната си настройка през нощта, по принцип се срамуват от делата си, щом пукне зората. От добрите си дела също.
Тъмничарите с мъка й отваряха път през тълпата отвън. След нежната среща с Родриго враждебното множество й подейства като плесница. Вестниците бяха разгласили скандала, заради който я бяха отстранили от съдебната зала. Някой дори я беше нарисувал с гол гръб, на който птицата се виждаше съвсем ясно, ако и зле прекопирана от некадърен художник. Тълпата крещеше безспирни хули към Габриела. Тя виждаше как устните им се движат, но за щастие не беше в състояние да различи думите. Само един креслив женски глас раздра неясната глъчка, изразявайки общите чувства:
— Обесете пиратската курва!
Когато влязоха в съда, тя видя баща си смъртно блед. Той пристъпи импулсивно към нея и устните му оформиха името й. Габриела. Как беше мечтала през всичките онези години, в които беше расла самотна в мрачното му имение, да я погледне по този начин. Сега, когато беше на стъпалата към бесилото, в очите му най-сетне се беше появило нещо като съчувствие.
Тя отвърна поглед, смазана от милостта му повече, отколкото от дългогодишната му жестокост.
Въведоха Родриго, окован както преди. Слабостта и отчаянието на Габриела се притъпиха при вида на любовта в очите му. По някакъв странен начин и той, и тя получаваха всичко, което някога бяха искали. Бяха мъж и жена, равни пред Бога. Щяха да вървят заедно, ръка за ръка, към съдбата си.
Всички заеха местата си. Хейстингс дойде последен, впечатляващ с гробовния си вид. Спря пред масата на защитниците и изгледа Родриго отгоре надолу.
— Може би ще ти е интересно да научиш, че законът срещу робството е обречен. Баща ми наложи вето върху голяма част от гласовете. Ще спечелим с огромно мнозинство. Законът е сринат, ти също, Родерик. Просто си мислех, че ще е чудесно да го знаеш, преди да те обесят.
Като си тръгваше, той хвърли поглед към Габриела и й се ухили зловещо.
— Габи, скъпа, винаги съм казвал, че импулсивността ти ще те вкара в гроба. Избра не когото трябваше, миличка.
Габриела погледна към Родриго, очаквайки да го види разгневен, но вместо това забеляза такова дълбоко доверие, че замръзна. Обърна се към своя несъщ брат и каза: