Книга за операта
- Автор: Сагаев Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга за операта». Краткое содержание книги:
Ермано Волф-Ферари е роден на 12 януари 1876 г. във Венеция. Склонността му към изкуствата проличава отрано. Отначало той се изявява като ярко надарен художник, но скоро започва сериозна подготовка за музикант. От 1890 г. до 1895 г. учи в Баварската музикална академия в Мюнхен, а след това — във Венеция. Първата опера на Волф-Ферари е „Пепеляшка“, завършена през 1900 г. Обаче име на талантлив композитор той си спечелва с операта „Любопитните жени“, изнесена с голям успех през 1903 г. в Мюнхен. И следващите му две опери са поставени в Мюнхен — „Четиримата грубияни“ (1906), и „Тайната на Сузана“ (1909). Истинските си международни успехи композиторът завоюва след състоялата се през 1911 г. във Венеция премиера на „Украшението на Мадоната“. В родния си град той е директор на консерваторията „Бенедето Марчело“, а по-късно — професор в Залцбург. До края на живота си написва още няколко опери, между които „Любовникът — лекар“ (1913). „Слай“ (1927), „Небесната рокля“ (1927), „Кукувицата от Тива“ (1943) и др. Освен на опери Волф-Ферари е автор и на две симфонии, концерт за цигулка, Венецианска сюита и др. След Втората световна война той се завръща в родния си град.
Волф-Ферари умира от сърдечен удар на 21 януари 1948 г. във Венеция.
ЧЕТИРИМАТА ГРУБИЯНИ
Музикална комедия в три действия (четири картини)
Либрето Джузепе Пидзолато
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Лунардо, антиквар — бас
Маргарита, негова втора жена — мецосопран
Лучета, дъщеря на Лунардо — сопран
Маурицио, търговец — баритон
Филипето, негов син — тенор
Марина, леля на Филипето — сопран
Симоне, неин мъж, търговец — бас
Канчано, богат гражданин — бас
Феличе, негова жена — сопран
Граф Рикардо — тенор
Малък прислужник — мецосопран
Действието се развива във Венеция през XVIII в.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Първият голям успех на Волф-Ферари като оперен композитор донася операта „Любопитните жени“ (1903). Тогава той е 27-годишен. Тази си комична опера той създава върху либретото на Луиджи Сугана по сюжета на едноименната комедия на гениалния италиански комедиограф Карло Голдони (1707–1793). Богатото творческо наследство на Голдони привлича Волф-Ферари с големите си възможности за създаване на оперни произведения. Значителна част от неговите творби е написана върху комедии на този класик на италианския театър. Скоро композиторът се спира на комедията „Четиримата грубияни“, като с текста се заема либретистът на „Любопитните жени“ Луиджи Сугана. Обаче той успява да напише само сценария на операта. След смъртта на Сугана работата по текста е поверена на Джузепе Пидзолато. Той превръща комедията на големия италиански писател във великолепно либрето, в което са запазени както основните черти на Голдониевия стил (дори венецианският диалект), така и острият хумор и шеговитата гротескност.
Волф-Ферари с увлечение работи над музиката на тази своя опера и я завършва за около една година, през януари 1905 г. Нейната премиера е на 19 март 1906 г. в Мюнхен. Творбата е изпълнена в превод на немски. Това става причина тя да загуби много от красотата на богато нюансирания език на Голдони. Въпреки всичко още при първата си постановка операта се радва на голям успех.
„Четиримата грубияни“ е изнесена за пръв път у нас от Софийската народна опера през 1959 г. под диригентството на Руслан Райчев в постановка на Драган Кърджиев.
СЪДЪРЖАНИЕ
В дома на Лунардо. Богатият търговец-антиквар е истински тиранин в своето семейство. Младата му втора жена Маргарита и неговата дъщеря от първия брак Лучета трябва да стоят винаги в къщи. Лунардо ги е лишил от всякакви забавления. Дори сега, когато карнавалът във Венеция е в своя разгар, те плетат в омръзналия им дом. Маргарита се мъчи да утеши Лучета — като се омъжи, тя ще може да живее щастливо и свободно. Обаче младата мащеха не смее да каже на Лучета, че е подразбрала за решението на Лунардо да венчае дъщеря си за избран от него момък. Според разбиранията на стария тиранин дъщеря му, като всяко порядъчно момиче, трябва да се види с годеника си едва в деня на сватбата. Пристига Лунардо. Той се е „погрижил“ да не скучаят жените: тази вечер ще им дойдат на гости трима негови, приятели: Симоне, Канчано и Маурицио. Но Маргарита и Лучета никак не се радват на гостите, тъй като и тримата са също като Лунардо — истински деспоти в къщите си. Лунардо обявява годежа на нищо неподозиращата Лучета със сина на Маурицио — Филипето. Пръв пристига Маурицио. Лунардо веднага изпъжда двете жени, за да не чуят какво ще си говорят. Двамата приятели обсъждат всички въпроси относно бъдещата сватба — каква ще бъде зестрата, кога ще се състои венчалният обред и т.н. Те се споразумяват за всичко и са единодушни, че Лучета и Филипето трябва да се видят за пръв път в деня на сватбата, както това изискват „добрите“ нрави.