Аз, детективът

— Гладна ли сте?

— Естествено. Нека само се обадя в магазина. — Тя набра номера и известно време аз разглеждах офиса. Чух я тихо да казва:

— Може да не се върна днес.

Да, Уайтстоун, може и да не се върнете — ако зависеше от мен.

Тя затвори и слязохме на първия етаж.

— Тук организираме малки приеми и събирания — съобщи ми Ема Уайтстоун. — На Коледа имаме чудесни партита.

— Това ми напомня — ще ходите ли на соарето у господин Тобен в събота?

— Може би. А вие?

— Мисля да ида. По служба.

— Защо не го арестувате пред всички и не го отведете в белезници? — предложи тя.

— Звучи ми забавно, само че мисля, че не е извършил нищо лошо.

— Сигурна съм, че е извършил нещо лошо. — Госпожа Уайтстоун ме поведе към входната врата и излязохме. Започваше да става по-топло.

— Аз ще шофирам — казах аз.

Запалих джипа с дистанционното управление.

— Чудесна екстра — отбеляза тя.

— Добре е да взривяваш бомбите отдалеч — отвърнах аз.

Ема Уайтстоун се засмя. Но аз не се шегувах. Качихме се и превключих на задна, като нарочно оставих моята врата открехната. Женският глас съобщи:

— Вратата откъм шофьора е отворена.

— Това е тъпа екстра — каза Ема.

— Зная. Звучи като бившата ми жена. Опитвам се да я убия. Екстрата де, не бившата ми жена.

Ема се заигра с бутоните на компютъра и ме попита:

— Откога си разведен?

— Всъщност до първи октомври не е официално. Междувременно се опитвам да избягвам прелюбодеянието и двуженството.

— Това би трябвало да е лесно.

Не бях сигурен как да приемам думите й. Излязох от паркинга и попитах:

— По какво си падаш? Ти избираш.

— Защо не продължим с атмосферата и не идем в някоя историческа гостилница? Какво ще кажеш за „Дженеръл Уейн Ин“? Знаеш ли я?

— Да, струва ми се. Не е ли къщата на Джон Уейн?

— Не, глупчо. На Лудия Антъни Уейн. Спал е там.

— От това ли е полудял? От коравия дюшек?

— Не… да не си исторически неграмотен?

— Абсолютно.

— Лудия Антъни Уейн е генерал от американската революция. Предвождал е Момчетата от Грийн Маунтън.

— Ясно. Най-големият им сингъл беше „Сърцето ми гори и ти си седнала върху маркуча ми“.

Известно време Ема Уайтстоун помълча — сигурен съм, че се чудеше дали е взела правилното решение.

— Намира се на Грейт Хог Нек — накрая каза тя. — Ще ти показвам пътя.

— Добре. — И ето че потеглихме към кръчма, наречена „Дженеръл Уейн Ин“, намираща се на място, наречено Грейт Хог Нек. Искам дй кажа, наистина ли можех да свикна с всичко това? Дали Манхатън не ми липсваше? Трудно е да се каже. Ако имах много мангизи, можех да съм и на двете места. Но аз нямам много мангизи. Което отново ме навеждаше на мисълта за Фредрик Тобен, който, както се оказва, също няма много мангизи, пък аз му бях завидял, като смятах, че е на върха — във виното, мацките и мангизите. А той бил разорен. Още по-лошо, бил задлъжнял. За човек като Фредрик Тобен да загуби всичко това би означавало да загуби живота си. Със същия успех можеше да е мъртъв. Но не беше. Започваше да става интересно. Но времето ми свършваше. Навярно бих могъл да се правя на ченге още две денонощия преди саутхолдската, нюйоркската и съфолкската полиция да ме спрат.

Докато размишлявах, госпожа Уайтстоун ме упътваше. Накрая попита:

— Дали казват истината за ваксината?

— Така ми се струва.

— И това няма нищо общо с биологичните оръжия?

— Не.

— Или с наркотици?

— Доколкото мога да кажа, не.

— Значи е грабеж?

— Така изглежда, но си мисля, че трябва е свързано с открадната ваксина. — Кой казва, че не ставам за колективни игри? Мога да разправям официалните глупости също като всеки друг. — Да нямаш друга теория?

— Не, нямам. Просто имам чувството, че са били убити поради друга причина, която още не можем да разберем.

Тъкмо това си мислех и аз. Умна жена.

— Омъжвала ли си се някога?

— Да. Омъжих се млада, бях втори курс в колежа. Бракът ми продължи седем години. И съм разведена от седем години. Можеш да ги пресметнеш.

— На двайсет и пет си.

— Как ги получи тези двайсет и пет?

— Значи на четирийсет и две?

— Сега завий надясно. Дясното е към мен.

— Благодаря.

Пътуването бе приятно и скоро се озовахме на Реит Лог Нек — друг щръкнал в залива полуостров, малко на североизток от Насау Пойнт, който понякога наричат Литъл Хог Нек.