Частен клуб
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен клуб». Краткое содержание книги:
Добре дошли В Къстър Хил Клуб — мъжки клуб и луксозна ловна хижа в Адирондак, в който членуват някои от най-влиятелните бизнесмени на Америка, военни и правителствени служители. Привидно това е място за разпускане сред стари приятели. Но един есенен уикенд Изпълнителният съвет на клуба се събира, за да говори за трагедията от 9/11 — и да доуточни плана за разплата, известен единствено с кодовото си име „Горски пожар“.
През същия този уикенд служител на федералната контратерористична спецчаст е открит мъртъв. Малко след това детектив Джон Кори и съпругата му Кейт Мейфийлд от ФБР трябва да разкрият ужасяващия заговор, започващ с Къстър Хил Клуб и завършващ с американски градове, попаднали в прицела на ядрено оръжие. Кори и Мейфийлд са единствените, които могат да попречат на натискането на бутона и отприщването на световния хаос…
— Това върви с основния пакет. Къде да пратя сметката?
— На бившата ми жена. — Дик не се нуждаеше от други причини, за да помогне на бивш събрат по униформа, но все пак реших да го мотивирам отвъд момента с националната сигурност. — Помниш ли колегата ми от Федерал Плаза двайсет и шест? Хари Мюлер?
— Да… пенсионирал се от полицията… споменавал си.
— Точно. Е, мъртъв е. Умрял е тук, около Саранак Лейк. Може да видиш некролог или съобщение във вестниците и сигурно ще пише, че е станал жертва при злополука по време на лов. Само че е бил убит.
— Боже… Хари Мюлер? Какво е станало?
— Точно това искам да разбера.
— И този руснак е замесен ли?
— Замесен е с типа, когото подозирам в убийството.
— Добре… значи… до обед, нали? Как да се свържа с теб?
— Покритието в района е лошо. Ще ти се обадя. Бъди на линия.
— Абсолютно.
— Благодаря. Много поздрави на Мо.
— Всичко хубаво на Кейт.
Затворих и излязох от кухнята. Трябваше да намеря по-добро място, откъдето да действам по случая.
Прекосих Голямата зала, минах през ротондата и излязох навън. Кейт чакаше в колата, седнала зад волана.
Вмъкнах се на мястото до нея.
— Добре, по обед ще знаем нещо повече за Михаил Путьов.
Тя превключи на скорост и потеглихме.
Погледнах часовника на таблото.
— Мислиш ли, че ще успеем да стигнем за половин час?
— Нали затова аз карам, Джон.
— Трябва ли да ти напомням колко се паникьосваш от движението в Манхатън.
— Не се паникьосвам… просто упражнявам техники на избягване.
— И всички останали около теб.
— Много смешно!… Какво има в тая кошница?
Хвърлих поглед през рамо.
— О, мисля в перспектива и поръчах на готвача да ни сложи нещо за обяд.
— Добре мислиш. Срещнахте ли се?
— Да. Хенри. Анри. Както и да е.
— Ужасен ли беше?
— Разбира се, че не. Ще сервира на коктейла печени паленца. Специално и само за мен.
Не мисля, че ми повярва.
Минахме през портала, продължихме по тясната алея между дърветата и излязохме на пътя. Кейт даде газ и се понесохме към срещата с щатската полиция — освен ако полицията не ни срещнеше първа и не ни спреше за неразумно каране.
— Някакви новини от майор Шефър? — попита Кейт.
— Има. Послушал е съвета ми и е сложил под наблюдение Къстър Хил.
— И какво?
— И онази кола на „Ентърпрайз“, която видяхме там и която е била на Путьов, е била върната снощи на летището.
— Значи Путьов си е отишъл?
— Ако го е направил, не си е тръгнал снощи от летището. Той… или може би някой друг, който е карал колата му… се е върнал в Къстър Хил Клуб с микробус. — Разказах й останалото, после извадих договора за наем от джоба си и го проучих отново. — Този Путьов е наел колата в неделя сутринта. Това означава, че е долетял същия ден с полета от Бостън или Олбъни…
— От Бостън — каза тя. — Прочетох списъците на пътниците. Михаил Путьов е пристигнал на летище Адирондак в Саранак Лейк в неделя, с полета от девет и двадесет и пет сутринта.
— Да. Живее в Кеймбридж. — Отново погледнах договора. — Наел е колата за два дни, така че би трябвало да я върне днес. Вместо това колата е била върната на паркинга на летището снощи. Провери ли резервациите за билети, които получихме от Бети?
— Да. Трябва да замине днес с полета за Бостън в дванайсет и четиридесет и пет.
— Добре. Ще видим дали ще стане. — Замислих се за момент. — Обаче защо Путьов е пристигнал на срещата със закъснение и защо е останал, след като всички останали са си тръгнали?
— Зависи. Може да има някакъв петролен бизнес с Мадокс.
— Господин Мадокс е зает човек. С много задачи. Първо приятелски уикенд със стари и влиятелни другари, после убийство на федерален агент, а накрая завършване на уикенда с руснак от Кеймбридж, Масачузетс. Направо се чудя как успя да ни вмести в графика си.
— Не мисля, че Хари е влизал в плановете му за уикенда — отбеляза Кейт.
Може пък и да беше.
Пътувахме на изток по шосе 86 и Кейт като че ли се забавляваше здравата. Мина в насрещното платно, докато към нас се носеха някакви огромни камиони.
— Намали — казах й.
— Не мога. Педалът на газта се е заклещил, а спирачките не работят. Така че просто затвори очи и дремни малко.
Кейт е израснала в провинцията и е пълна с подобни тъпи шофьорски лафове. Не намирам нито един от тях за смешен.
Останах с отворени очи и се взирах през предното стъкло.
— Трябва да се обадя на Джон Насеф — каза Кейт. — Познаваш ли го?
— Не, но името му ми харесва.
— От ВОКР е, зачислен към ФКТС.
— К-А-К-В-О?
— Военноморски отдел за криминални разследвания, Джон. По комуникациите е.