Сделка за кобри

— Дано. — Джин включи светлинните усилватели на по-голяма мощност и бързо огледа онази част от двора, където бяха трофтите. — Докато ме нямаше, забеляза ли някаква активност там?

— Не. Нито от другата страна.

— Трудно е да се повярва, че още не са забелязали отсъствието ни, но все пак трябва да сме благодарни за това.

— Може би Оболо Нардин е очаквал синът му да не се подчини на нареждането да те остави недокосната.

— Много те бива да повдигаш духа — изръмжа Джин и потрепери. — Е, да не губим време. Дръж му главата, моля те, а аз ще го прехвърля от другата страна.

Минута по-късно Доло беше свален и положен наполовина легнал, наполовина подпрян на долната част на стената.

— Твой ред е — каза Джин на Аким. — Внимавай да не стъпиш върху него.

— Няма. Ти как ще слезеш?

Джин почувства как стомахът й се стегна.

— Ще трябва да скоча — отвърна тя. — Не се безпокой, ще се справя.

Аким внимателно я наблюдаваше.

— Не се справи много добре с последния си скок.

— Просто съм малко уморена. Хайде, губим време.

Аким я гледа още един миг, след това стисна устни и кимна. Извади от джоба си носна кърпа, уви я около въжето и се хвана с две ръце. После се спусна долу, махна й, коленичи и започна да отвързва Доло от въжето.

Това беше. Джин пусна своя край на въжето да падне до Аким, хвана се за ръба на стената, увисна, присви колене, стисна зъби и се пусна…

И прехапа език, когато в лявото си коляно почувства болка като от пробождане с горещо копие.

— Джасмин Моро — прошепна Аким и се хвърли към нея.

— Добре съм — успя да промълви тя. Мъчеше се да не заплаче от болка, докато лежеше на гръб, стиснала коляното си. — Само минутка да си почина.

Всъщност минаха почти три минути преди да може да се изправи.

— Добре — въздъхна тя. Ако съзнателно включеше серводвигателите да й помогнат да стои права… — Вече съм добре.

— Аз ще нося Доло Самън — каза Аким с тон, който не търпеше възражения.

— Нямам нищо против — съгласи се Джин, трепна и отново седна. — Ще ти оставя да носиш и въжето, ако не възразяваш. Но първо трябва да измислим как да се качим на кораба.

— Системите за сигурност ли имаш предвид?

— Естествено. — Джин настрои усилвателите за светлина и далечно виждане и бавно огледа разположената върху кърмата на кораба кула за разтоварване. — Изглежда, над входа има двоен детектор за звук и движение — каза тя. — Както и… момент… да, и лазерен скенер, сканиращ товарната рампа и един клинообразен участък от земята петнадесет метра пред нея.

— Какво е онова там? — попита Аким и посочи към хангара. — Онова, в което е заровен носът на кораба?

— Вероятно нещо подобно. — Джин погледна покрай стената зад тях. — Плюс още детектори за движение и следящи камери над входовете към другата половина на Мангъс. Грижливо изградена защита срещу диверсанти.

— Ще можеш ли да се справиш с нея?

— Ако ме питаш дали мога да я унищожа — да. Но не и без да задействам алармените системи.