Завръщането на изгнаника
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на изгнаника». Краткое содержание книги:
Въоръжен с лукавство и хитрост, с телесна сила и желязна воля, той започва своята одисея с една-едничка цел: да се завърне в отечеството си и да отмъсти на онзи, който го е съкрушил: Талвин Хокинс.
Но залогът е много по-голям, отколкото Каспар съзнава.
„Завръщането на изгнаника“ е завършекът на вихрената и епична фентъзи поредица „Конклав на сенки“ от световноизвестния автор на фентъзи бестселъри, Реймънд Фийст.
Беше използвал една от цуранските сфери на Пъг, за да се пренесе магически близо до мястото, където според Каспар бяха открили талноя: Шингази. Напуснал бе Острова на чародея в средата на следобеда, а се озова в Новиндус по тъмна доба.
Тръгна от Шингази пеш и вървя, докато градът не се скри от погледа му. После приложи една от хитрините на Пъг и с помощта на сферата започна да се пренася от точка на точка по линията на полезрението. Беше бавно в сравнение с мигновените скокове, но бе опасно да се пътува така до непознати места, тъй като сферата като нищо можеше да прати човек във вътрешността на здрава скала.
Откри селото, което търговците от Кралството бяха използвали за база на експедицията си, в северните райони на Източните земи и след като похарчи малко злато и зададе подходящите въпроси, най-сетне намери пещерата.
Огледа опустошенията, оставени от крадците на гробници, и закрепи с два големи камъка факлата, за да освети добре пещерата. От порцелановите гърнета с нечетливо писмо по тях бяха останали само малки късове, глинените таблички също бяха натрошени.
— Какво варварство — въздъхна Накор. Усети пристигането на Пъг и подвикна:
— Тук, вътре!
След няколко мига в тунела се появи светлина. Пъг влезе и застана до приятеля си.
— Какво намери?
— Това — отвърна Накор. Наведе се и вдигна един глинен чиреп. — Може би ако ги отнесем с нас, учениците ще могат да ги реставрират и да научим нещо?
— Това тук има всички белези на пантатийска скална гробница — каза Пъг. — Погледни. — Посочи някаква броня. — Това е пантатийско.
— Какво ли има там, в дъното? — попита Накор. Пъг изпъна ръка и дъното на пещерата се освети.
— Прилича на скала.
— Ти повече от всеки друг би трябвало да прозираш отвъд очевидното, Пъг. — Накор отиде до дъното на пещерата и огледа стената. Започна да почуква по камъните с тояжката.
Пъг коленичи и огледа нещо в ъгъла.
— Видя ли тези следи от прегради?
— Да. Макрос ги е поставил.
Пъг се изправи.
— Значи Макрос Черния се е натъкнал на пантатийска гробна камера, в която е лежал талноят, и вместо да отърве света от него, е поставил няколко прегради и го е оставил, за да го открием ние, така ли?
— Добре де, след като ти не можеш да го унищожиш, какво те кара да мислиш, че Макрос е могъл? — каза Накор. Погледна през рамо и видя киселата усмивка на Пъг. — Още мислиш за него като за по-могъщ от теб, но не е така. Поне не така от доста време вече. — Накор отново заоглежда стената. — Освен това няколко години той беше много зает.
— Би могло да се каже, да. Но така и не споменава за него в писанията си нито до мен, нито до дъщеря си.
— Той не отделяше много време за жена ти, Пъг.
— Но това е важно. Едно от най-опасните неща, които съм виждал.
Задната стена се задвижи с глух тътен и Накор изпръхтя доволно:
— Открих го!
Пъг притича и застана до исаланеца.
— Какво мислиш?
— Мисля, че ако талноят е бил тук отвън, то това, което се крие вътре, трябва наистина да е много важно.
— И може би опасно — добави Пъг.
Накор взе факлата и двамата влязоха в тунела. Вървяха дълго, все надолу. След около миля подът започна да се изравнява.
— Отпред има пещера. Но не мога да видя много с тази светлина.
Пъг вдигна ръката си и от дланта му заструи светлина, ярка като ден.
— Богове! — възкликна Накор. — Имаме проблем, Пъг. Стените на пещерата се издигаха на сто стъпки и повече, но подът бе на не повече от десет стъпки под тях. Изпъваше се в огромен кръг и по него, подредени и сякаш в очакване, стояха колона след колона, редица след редица — талнои.
— Стотици са — прошепна Пъг.
— Хиляди. Наистина имаме проблем — повтори Накор.