Сделката на Ринеман
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимира Тоскова-Брешкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделката на Ринеман». Краткое содержание книги:
Сделката — строго секретни нацистки научни разработки.
Мястото — Аржентина.
Посредникът — Ерих Ринеман, немски евреин, който изчаква края на войната в Буенос Айрес, където е прибрал на сигурно своите милиони.
Част от сделката обаче не е известна на Сполдинг и тук е ИНТРИГАТА — най-ужасяващият заговор в историята на Втората световна война.
Суонсън бе нервен. Новак. Но той бе дяволски добър.
— Добре. Моите извинения — каза Сполдинг, показвайки искреност, която не чувстваше. — Може би „нещото“ в Ню Йорк бе преувеличено. Не мога да отрека обаче, че си спечелих врагове в Португалия… Знаете, че дойдох тук под прикритие.
— Какво?
— Няма начин хората от Ню Йорк да знаят, че съм напуснал града.
— Сигурен ли сте?
— Толкова, колкото и вие смятате, че никой не може да спре вашите преговори.
— Ъ-хъ… Окей. Добре, всичко е уредено. Имам схемата.
— Видяхте ли Ринеман?
— Вчера. През целия ден.
— Какво ще кажете за Лайънс? — попита Дейвид.
— Суонсън ще го изпрати в края на седмицата. Заедно с „медицинските му сестри“. Ринеман смята, че проектите ще пристигнат в неделя или понеделник.
— На части или всички заедно.
— Предполагам, в две пратки. Не зная със сигурност. Няма никакво значение. Всички ще бъдат тук до вторник. Гарантира за това.
— Тогава работата върви. Вие предполагахте около три седмици.
Дейвид почувства болка в стомаха. Знаеше, че не е свързана с Уолтър Кендъл или Юджиин Лайънс, или с проектите за жироскопи за големите височини. Това бе заради Джиин Камрън и простия факт, че той ще има само една седмица с нея.
Това го безпокоеше много и той размишляваше… за кратко… за значението на това безпокойство. И тогава разбра, че не може да си позволи удоволствието; двете неща трябва да останат разделени, в различни светове.
— Ринеман има власт — каза Кендъл. В гласа му прозвуча доста голям респект. — Впечатлен съм от неговите методи. Много са точни.
— Ако мислите така, значи нямате нужда от мен Дейвид печелеше няколко секунди, за да измести разговора в друга насока. Изявлението му бе по-скоро риторично.
— Нямаме нужда — това е, което казах и аз. Но тук са вложени много пари и след като Военното министерство — по един или друг начин — ще вземе голяма част от сумата, Суонсън иска неговите сметки да бъдат под контрол. Не го обвинявам. Това е бизнес.
Сполдинг усети своя миг.
— Тогава хайде да поговорим за кодовете. Аз не си губих времето през трите дни, прекарани тук. Установих нещо като приятелство с шифровача на посолството.
— С кой?
— Главния шифровач. Той ще изпрати до Вашингтон кодовете, потвърждаващи плащането.
— О, о… Значи, така — Кендъл мачкаше цигара, която се готвеше да сложи в устата си.
„Той е само наполовина загрижен за кодовете и шифрованите“, помисли Дейвид. „Те са само обвивка, необходими допълнения, свързани с останалите. Или това е само игра?…“, размишляваше Сполдинг.
Щеше да разбере след една-две минути.
— Както отбелязахте, тук играят големи пари. Ние решихме да използваме разбъркани кодове, като ги сменяме на всеки дванайсет часа. Ще приготвим схемата на шифровача тази нощ и ще я изпратим по куриер за Вашингтон утре. Основната схема ще позволява само петнайсет думи… Естествено главната дума ще бъде „Тортюгас“.
Сполдинг гледаше раз дърпания счетоводител. Нямаше никаква реакция.
— Окей… Ъ-ъх, окей — Кендъл седна на един фотьойл. Мисълта му блуждаеше някъде.
— Одобрявате го, нали?
— Да Защо не? Играйте играчките си! Единственото, от което се интересувам, е Женева да съобщи потвърждението и вие да отлетите оттук.
— Да, но аз мислех, че компетенцията трябва да включва… фактора „код“.
— За какво, по дяволите, говорите?
— „Тортюгас“. Не трябваше ли да бъде „Тортюгас“?
— Защо? Какво е „Тортюгас“?
Мъжът явно не се преструваше. Дейвид бе сигурен в това.
— Може би не съм разбрал. Мислех, че „Тортюгас“ е част от потвърждаващия код — рече той.
— Исусе! Вие и Суонсън! Всички вие! Военни гении! Господи! Ако не звучи като Дан Дън, секретния агент, това е истинският Маккой, а?… Виж! Когато Лайънс ви каже, че всичко е наред, само съобщете… След това заминавайте за летището… малкото летище, наречено „Мендаро“… и хората на Ринеман ще ви кажат кога можете да напуснете. Окей? Ясно ли е?
— Да, разбрах — каза Сполдинг. Но не бе сигурен.
Като излезе навън, Дейвид тръгна безцелно надолу по улиците на Буенос Айрес. Стигна до огромен парк на Плаза Сан Мартин е неговите фонтани, редици от посипани с едър пясък пътеки и тяхното спокойно безредие.
Той седна на дървената пейка и се опита да изясни докрай изплъзващите се части на все по-усложняващата се загадка.
Уолтър Кендъл не бе излъгал „Тортюгас“ не значеше нищо за него.
И все пак мъжът в асансьора в Ню Йорк рискува живота си, за да научи за „Тортюгас“.
Айра Бардън във Феърфакс му каза, че има само една-единствена дума срещу неговото име при трансфера в хранилищата на Ед Пейс и то е „Тортюгас“.