Повече от огън
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: the world of tier #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повече от огън». Краткое содержание книги:
— Силно се съмнявам, че точно Дингстет ще се присъедини към Хрууз по свое желание.
— Но защо Хрууз ще отвлича Дингстет? Ако Дингстет е изпълнил заповедите ти, всички данни за машината-създател са изтрити — каза Ашателон и се замисли. След малко извика: — Но разбира се! Мисля, че схващам. Изтрити са само данните в компютъра, ако Дингстет е възприел заповедта ти буквално. Но това не означава, че ги е изтрил и от собствената си памет!
Кикаха кимна мрачно.
— Издъних се! Трябваше да се досетя за тази възможност. Дингстет никога не би ми казал сам, че данните са дублирани и в неговата памет. Трябваше да го попитам директно. Но Хрууз се оказа по-умен. Кой знае, той може би е доловил пропуска ми още докато бяхме там. Но си е мълчал… по собствени съображения.
— Той умира да си отмъсти — каза двойникът. — И е готов сам да направи това, което Червения Орк планираше: унищожение на всички вселени без една!
— Не можем да сме напълно сигурни — отбеляза Кикаха. — Но най-вероятно си прав. Ще се върнем в двореца, но преди това ще се видим с Манату Ворцион. Ситуацията е крайно неприятна, но тя може да пожелае да се присъедини към нас. Мисля че Хрууз е вече в двореца. И ни очаква да го преследваме по петите. Може да сме го притиснали толкова силно, че да не е имал време да се подготви да ни посрещне както би искал. Да се надяваме, че е така. Както и да е, най-напред при Манату Ворцион.
Дори да се изненада от неочакваното им посещение, гигантката не го показа. Но след като научи за развоя на събитията, тя каза:
— Идвам с вас. Не съм напускала моя свят от много хилядолетия, но още не съм забравила да се бия. Трябват ми само няколко часа да се приготвя. Междувременно хапнете. Имате нужда и от храна, и от почивка.
Така и не се разбра с какво се бе занимавала през времето докато я нямаше. Но когато отново се появи пред тях, беше облечена като пожарникар: главата й се намираше в прозрачен глобус, а на гърба й имаше кислородна бутилка. Торсът й бе пристегнат със система от ремъци, на които висяха поне дузина оръжия, някои от които бяха съвсем непознати на Кикаха. Четирима слуги, пристъпващи зад нея, носеха подобни за гостите.
Тя наистина е като богиня на войната, помисли Кикаха. Никой древногръцки бог не би могъл да изглежда по-внушително. И веднага се почувства, че е поела командването в свои ръце. Това не се хареса на Кикаха, но той разбираше, че така е най-добре за всички. Пред хилядолетния й опит той изглеждаше като невръстно дете.
— Следвайте ме — заповяда тя. Гласът й идваше през разговорна уредба, монтирана в шлема. — Ще отидем на едно място, където съм била само аз. Ще сложите костюмите като стигнем там.
Всички се изкачиха по витата стълба в стаята й. Тя изрече кодовата дума. Огромното огледало, което тя наричаше глиндгласа, затрептя. Кикаха, който вървеше непосредствено зад нея, пристъпи през него и попадна в гигантска зала с множество врати. Нямаше време да се възхити на безценните произведения на изкуството, някои от които сигурно бяха на по двайсет хиляди години, нито да разгледа по-внимателно препарираните тела на мъже и жени, разпръснати в разнообразни пози, върху чиито лица бяха застинали различни емоции. През главата му мина смътната мисъл, че това биха могли да бъдат нейните врагове — намерили смъртта си по време на размирните времена. Какъв уникален спомен от миналото!
Тя ги изведе в коридор, дълъг поне четиристотин стъпки. Малко преди да стигне до края му, тя зави във високата арка на вход. Зад вратата се простираше необятен хангар, където бяха подслонени стотици летателни апарати. По нейна заповед мъжете навлякоха защитното облекло. Сега се разбра, че в кобурите, висящи на техните ремъци има само познати оръжия: лъчемети, ръчни гранати, ножове. Гигантката им показа как да поставят глобусите върху металните пръстени около шията и как да ги фиксират в това положение с ключалките. Вътре в глобусите имаше микрофони за комуникация един с друг. Кислородният апарат се управляваше много лесно. От момента, в който бяха сложили глобусите, те дочуваха гласа й само в слушалките.
Минута по-късно всички се намираха в летателен апарат с прозрачен корпус и малки оръдейни кули отгоре и отдолу. Тя им показа постовете и как да използват големите лъчемети, монтирани върху въртящи се площадки по цялата дължина. Това позволяваше да се насочи поразяващата им мощ във всяка точка от пространството. Двама от тях бяха инструктирани набързо да използват оръдейните кули. Накрая Манату Ворцион им показа шестте едноместни летателни апарати, пристегнати през равни интервали.
— Те напълно приличат на тези, с които бяхте в света на Зейзел. Имайте готовност да ги използвате веднага щом се наложи.