Блекколар
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блекколар». Краткое содержание книги:
За да уплътни времето, Кейн отново се замисли за Лейт. От самото начало след пристигането им от Плинри той следваше стария блекколар буквално по петите и играеше непрекъснато по свирката му. Независимо от това обаче Лейт оставаше за него една огромна загадка. Дълги години се беше преструвал на глупак, след това само за часове се бе превърнал в лидер с пълен авторитет сред хората си — мъже, чийто живот непрестанно рискуваше за изпълнението на един таен план, който дори не бе споделил с тях. Какво ги караше да му имат такова сляпо доверие?
Но нима и той не правеше същото?
А защо? Май нямаше да живее достатъчно дълго, за да може да си отговори на този въпрос. Или на който и да било друг.
— Засякох нещо! — викна въодушевено един от операторите.
Пилотът не дочака заповед от Нмура, а подаде команда за аварийно спиране и бавно даде заден ход. Въздухът се наелектризира от напрежение.
— Това е метал! Мисля, че е част от корпус. Командире… Почакайте… да, до него има още един.
— Погледнете тук — посочи развълнувано към екрана Тремейн. — Тук се вижда нещо като пещера… — Той проследи с пръст неясното очертание. — И тук също. Обзалагам се, че намерихме и петте. — Той погледна към Лейт. — Кажете на Дженсън по-бързо да облече скафандър и да чака на изхода. Нямаме много време.
— Всъщност… — Лейт погледна към екраните, — опасявам се, че не бях съвсем честен с вас относно познанията на Дженсън за „Нова“.
— Какво?!
— Но за сметка на това — продължи Лейт — лимитът ни за време вече не е нещо критично. — Той посочи към екраните.
Кейн се обърна да погледне и замръзна.
— Господи! — ахна Тремейн. — А това откъде се взе?
Отговорът беше очевиден дори и за Кейн. Към тях на малка скорост се движеше огромен боен кораб, оставяйки почти невидими следи от дюзите си, затова и техните сензори не го бяха уловили.
— Вероятно е бил над нас — почти механично каза Кейн. Част от съзнанието му отказваше да приеме факта, че всичко е свършено.
— Но откъде са разбрали? — не се предаваше Тремейн.
— Много просто — отвърна Лейт. — Преди двайсет часа им изпратих координатите.
Кейн рязко се обърна към блекколара и посегна към пистолета си.
— Какво сте направили?
— Успокой се — посъветва го Лейт. — И погледни екрана по-внимателно.
Кейн се взря в екрана. Бойният кораб със странна оребрена повърхност го заемаше вече целия.
Нмура реагира пръв.
— Това не е рикрилски кораб! — удивено каза той. — Или поне аз не съм виждал такъв.
— Няма причина да е рикрилски — каза Лейт. — Това е кораб на крайселите.
— На крайселите ли? — още повече се изуми Нмура. — Но какво прави тук техен кораб?
— Додс! — неочаквано изрева Кейн. — Ето къде е бил! Търсил е помощ!
Лейт пристъпи до комуникатора и го настрои.
— Комскуер Лейт на борда на „Чейнбрейкър I“ до Франк Додс. Приемам.
Явно Додс го очакваше, защото почти веднага малкият екран на комуникатора се изпълни със засмяното му лице.
— Додс до Лейт и „Чейнбрейкър“ — загърмя гласът му от високоговорителите. — Радвам се, че успяхте. Каква е ситуацията?
— По петите ни следват корсари, но не смятам, че имат тежко въоръжение. Ще можеш ли да ги задържиш, докато активираме „Нова“?
Додс се обърна и каза нещо на чуждопланетяните зад себе си. После отново се обърна към екрана.
— Домакините ми казват, че няма проблем. Но трябва да побързате. По пътя засякохме няколко големи кораба и вероятно и те ни забелязаха. Подгответе „Нова“ преди рикрилите да са изпратили още подкрепления.
— Ще го направим. — Лейт кимна към Нмура. — Нали го чухте, командире? Извикайте хората си и започвайте да действате. Аз ще поема управлението тук.
— Слушам, сър. — Нмура погледна въпросително Тремейн. — Има доста нетехническа работа и вашите хора биха могли да ни помогнат, стига да искат.
— Добре — каза Тремейн и като погледна ехидно към Лейт, добави: — Ако не възразявате, комскуер.
После се обърна и последва Нмура, оставяйки Лейт и Кейн сами.
— Виждам, че стилът ти на ръководство не е загубил изключителната си прелест — отбеляза насмешливо Додс.
— Малко е разстроен — каза Лейт. — Ще му мине, когато най-после осъзнае с какво сме се сдобили. — Протегна се уморено и погледна Кейн. — И ти можеш да вървиш, ако искаш. Мордикай и останалите ще наблюдават долу. Може да си им полезен.