Огненият факултет

— На тях магиите не им действат — напомни му Кейтен.

Кимнахме в знак на съгласие.

Не им действат… Дори да действаха каква полза, когато липсва енергия?

— Пряко наистина не им действат — отбеляза вампирът. — Аз ли да ти обяснявам? Това са елементарни неща.

— Защо да не ми обясниш? Впрочем, аз и сам бих се справил, ако не беше диверсията в Енергийното хранилище…

— Диверсията… — мечтателно повтори Келнмиир. — Балсам за слуха ми… жалко, че не се досетих пръв за това. И като стана дума за диверсия — той погледна към нас, — ще ми отстъпиш ли тези млади хора?

— Те са възпитаници на Огнения факултет. Даже бих казал, че са най-добрите ученици. Зак, Наив, Невил и Стил. Момчета, запознайте се с Келнмиир.

— Много ни е приятно — нестройно отговорихме ние.

— А къде са двамата, които тролът беше помъкнал? — внезапно попита Наив. — Живи ли са?

— Живи са, живи са — отговори вампирът. — Търкалят се в безсъзнание в съседния кабинет и няма да дойдат на себе си поне още няколко часа — тролът здравата ги е опухал.

— Хубаво, сега не ни е до тях — каза Кейтен. — Преди да срещнем теб и трола, се бяхме запътили към кабинета на Ромиус. Там има…

— Телепорт — довърши вампирът. — Знам.

— За разлика от теб, ние нямаме друг начин да се придвижваме между етажите. А трябва да стигнем до Музея на историята, за да вземем оттам подходящото оръжие.

Вампир се оживи:

— Музеят на историята? Този, който се намира на последния етаж ли? Интересно, аз не успях да попадна там, въпреки че се опитах.

— С удоволствие бих си бъбрил още дълго с теб, но в Главната зала стоят обсадени всички Майстори, заедно с учениците. Страхувам се, че ако се забавим още малко, ще стане прекалено късно. — И Кейтен демонстративно обърна гръб на вампира.

— Съгласен съм — каза вампирът. — Да побързаме.

Той с лекота скочи от купчината камъни и се запъти към кабинета на Ромиус.

— Виждам, че много добре знаеш посоката — забеляза Кейтен.

— За всичкото това време научих много неща за Академията — той постави ударение на думата „много“.

Последвахме ги на известно разстояние.

— Нещо разбираш ли? — попита ме тихо Невил.

— Малко, при това с голямо усилие — отговорих шепнешком.

— Вие момчета, знаете ли кой е този вампир? — поинтересува се Стил, който вървеше зад нас.

— Изглежда е този, който е извършил покушение над Императора… — неуверено отвърна Невил.

— Не питам за това — запъна се Стил. — Този вампир е от управляващия клан и доколкото знам е бил властелин на Царството на вампирите… когато все още е съществувало. Освен това, царство Миир се е разпаднало точно по време на неговото управление. Фразата „Провалих се и си отивам“, с която той тогава е съсипал цялата държава, станала крилата фраза.

Вампирът се обърна към нас:

— Да, само че фразата звучеше далече по-грубо.

Замълчахме сконфузено, защото се досетихме, че вампирите имат отличен слух.

Келнмиир отново се обърна към Кейтен:

— Както виждам, теб са те понижили. В днешно време за какво изключват от редиците на Майсторите?

Изключват от редиците?! Понижили?! Излиза, че Кейтен е бил Майстор, така ли?

— За несъгласие с политиката на Академията — отвърна Кейтен. — Сякаш не знаеш. Ти откога… живееш в Академията?

— Надценяваш ме. Успях да се промъкна тук с новите ученици. При това, съвсем случайно.

Със затаен дъх слушахме разговора на двамата стари приятели.

— Трудно е да те надцени човек. — Кейтен отвори вратата на кабинета на Ромиус. — Да се промъкнеш в Академията и да останеш незабелязан в продължение на почти три месеца… Това не е по силите на никой друг, освен на теб.

— А какво ще кажеш за Велхеор?

— На Велхеор му помагат, той официално е тук.

— А откъде знаеш, че на мен никой не ми помага? — лукаво попита Келнмиир.

— Към този въпрос предстои непременно да се върнем.

Влязохме в кабинета и затворихме вратата след себе си. За всеки случай, човек никога не знае…

— Надявам се да работи, — въздъхна Кейтен и започна да жестикулира по някакъв странен начин, размишлявайки на глас: — За този телепорт почти никой не знаеше, но и да знаеше някой какво от това? Преди диверсията, в този кабинет никой не можеше да влезе, такава защита имаше…

— Имаше. — Вампирът направи крачка, сякаш се канеше да влезе в телепорта.

— Стой! — Кейтен му пресече пътя. — Това не е стационарен телепорт, трябва да се настрои много прецизно, иначе ще те размаже по етажите!

— Чак толкова?! — учуди се Келнмиир. — Прогресът не стои на едно място значи?