Наследнички

О, по дяволите. Направо бе забравила. Имаше среща с онзи Уентуърт.

— Промяна в плановете, няма да ходя до Нотинг Хил. Трябва да ме закарате до улица „Шийп“, ресторант „При Уонг“.

— Няма проблем, госпожице. Романтична вечеря, а? — полюбопитства шофьорът. — Късметлия. Сигурно е много богат.

Атина едва се усмихна в отговор на нахалния въпрос.

— Предполагам.

Думите на Сю Причърд я бяха засегнали. Съпруги на футболисти и богати наследнички. Каквото и да постигнеше с клуба, основната й цел би трябвало да си остане отърваването от Бей Линг. Не се ласкаеше от мисълта, че дамата от парламента не би искала да си общува с жена, каквато самата Атина се надяваше да бъде отново.

Но какво пък толкова. Нуждаеше се от онези пари, за да откупи имението „Бозуел“, да си върне жилището в Оксфорд и да подсигури независимостта си.

Но нужно ли беше непременно да излиза с някакъв досадник само за прикритие?

Първата среща с Фреди не бе преминала добре. Той бе резервирал маса в „Максим“ и цяла вечер се прокашляше неловко, докато й зададе няколко шаблонни въпроса за научната й работа. След като плати сметката, се навърташе наоколо, напълно безполезен, докато Атина сама бе спряла такси, а после само измърмори нещо неразбираемо, когато тя се сбогува с него. Определено не беше от срещите, които биха развълнували някого до дъното на душата му. Но въпреки това я бе поканил и на втора.

Този път Атина бе настояла тя да избере ресторанта. Щом се налагаше да се отегчава до смърт, поне искаше да се нахрани добре. „При Уонг“ правеха най-вкусните панирани хапки в града и предлагаха фантастично саке. Но дори и това не бе достатъчно, за да я накара да продължи да се вижда с Фреди.

Взе решение. Щеше да приключи отношенията си с него още тази вечер. Да се среща с някого, само за да хвърля прах в очите на Бей Линг, й се струваше прекалено. Ако бяха изиграли правилно картите си, Боб щеше да се погрижи Бей Линг да се чувства много комфортно.