Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— И това означава?
— Ти знаеш как правим това, Боби. Трябва да изиграем всичко като в театър. Ние говорихме по този въпрос. Ла Моя ще те заведе на вечеря няколко пъти. Ще се покаже в апартамента — в твоето жилище — след работа. Ще трябва да остане и през нощта няколко пъти.
— О, боже! В какво се забърках? Аз имам апартамент на Осмо авеню фактически от една спалня, в У-секцията. Банята е с размерите на пощенска марка. В кухнята двама души не могат да се разминат. Не става за тази работа.
— Трябва да направите така, че да стане. Допускам, че сте имали посетители понякога…
— Това е друго нещо… А какво да кажа на моите приятели, един от които в никакъв случай не би възприел идването на Ла Моя да гледа видео с мен. Допускам, че трябва да правим също…
— Ти знаеш рутинното. Трябва да го показваш през цялото време. Ние не знаем до какви крайности стига убиецът. Той може да се опита да наднича, докато вие гледате шоуто. Кой знае? Подбрахме три апартамента в сградата, които са съвсем близо един до друг, имаме и три групи почти заедно. Твърде лесно е за пълен контрол. До загасването на лампите в твоя апартамент, ще трябва да изиграеш всичко по възможно най-добрия начин. Ние, разбира се, ще бъдем там в пълна готовност. Ние би трябвало да знаем дали той те наблюдава.
Тя потрепери.
— Не ми харесва даже и мисълта за това.
— Да имаш Ла Моя около себе си, може да не е толкова лошо, впрочем.
— Бих предпочела да бъдете вие. На вас ви вярвам.
„А не би трябвало — мислеше си той. — Ти си млада, миловидна, доста красива — точно такава съблазън не е необходима за един неотдавна разделил се с жена си почти четиридесетгодишен мъж.“
— Ла Моя е едно животно! — продължи тя.
— Стига! — каза той малко сурово.
Тя кимна. После изказа една своя идея:
— Слушайте, операцията ще покрие много смени в тези апартаменти. Защо да не се върна в магазина късно вечерта и да кажа, че моето видео се е развалило и съм го дала на поправка, и че бих искала да наема от тях едно видео? Това определено ще ускори нещата. Ла Моя, като мой партньор и участник в наблюдението там, би могъл да ми се обади точно когато става смяната на екипите. Аз ще чакам и, щом ми се обади, ще се върна в апартамента. Както обикновено правим това винаги, правилно?
Болд кимна.
— Несъмнено! От мен добре. Само запомни, че ние не знаем как точно изглежда този мъж. Смятаме, че носи гуменки и джинси. Това не ни дава твърде много. Ти ще трябва да осъществиш връзката с Ла Моя по телефона чрез радиодиспечера. Не трябва да насочваш вниманието към постовете.
— Разбирам — каза тя.
— А сега напусни. И не се връщай. Ако ти потрябвам, позвъни ми. От тук нататък ти си Боби Гейнис, съответно безработна, привлекателна млада жена с наклонности към порнофилми.
— Имам една тясна кожена пола, която ще послужи перфектно за такъв имидж.
— Но не се престаравай.
— И черни чорапогащи — добави тя, ставайки от стола, усмихвайки се и погалвайки похотливо Болд по бузата. — В това ще успея.
— Боби! — смъмри я Болд.
Тя се спря на вратата да изпъчи бедрото си предизвикателно. Прекрасно бедро, а и черните чорапи му подхождаха много добре.
— До скоро! — каза тя, като затваряше вратата.
Ла Моя си бъбреше с някого пред стаята за пушене. Болд го дръпна настрана — искаше да провери как той ще партнира на Гейнис. Ла Моя започна да се оплаква за извънредните часове, но като срещна погледа на Болд, веднага си затвори устата.
Болд го попита:
— Какво стана със списъците на персонала на видеомагазините?
— Е, сержанте, аз предадох искането по възможно най-бързия начин, но собственикът не можеше да го има допреди един час. Казах му, че ни е нужно много бързо, но вие не поискахте нито да го заплашвам, нито да го дразня. Той ми каза, че пълният списък ще бъде готов някъде късно следобед. Това беше най-доброто, което можах да направя.
Болд кимна. Понякога ходът на едно разследване се променя.
— Дръж го под око, Джон! Не му позволявай да ни държи с вързани ръце дълго време. Той вероятно мисли, че това е свързано с IRS, или нещо подобно. Трябва да го почакаме, но не много дълго.
— Окей, Сардж.
Дневният дежурен офицер, един униформен сержант на възраст около средата на петдесетте, забеляза Болд и се приближи.