Потайно острие
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: paths of darkness #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-262-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Потайно острие». Краткое содержание книги:
Артемис Ентрери се завръща в Калимпорт, за да открие, че след заминаването му нещата са се променили и мястото му в неговия собствен свят съвсем не е така неоспоримо, както преди. Изкусно и неумолимо, мрачният елф Джарлаксъл изплита мрежата, която ще хвърли и над Повърхността, за да утвърди влиянието си там. Но съдбата и на доблестните войни, и на коварния наемник, и на безмилостния палач е направлявана от нещо общо — търсенето на собствения им път.
Само че не водят ли всички тези пътища до едно и също място?!
Не, усмивката, която играеше по лицето му, бе напълно искрена. А ако и Уолфгар бе с тях, елфът нямаше да има за какво повече да мечтае, светът щеше да е съвършен, кралско съкровище, открито в края на дългия, тежък път.
Рай’ги потри ръце, когато в центъра на магическия кръг, който беше очертал, започна да се оформя малка фигурка. Познаваше Громф Баенре единствено по име и макар Джарлаксъл да го беше уверил, че в този случай може да му има доверие, самият факт, че става въпрос за елф на мрака и то такъв, който принадлежи към властващия дом на Мензоберанзан, го изпълваше с дълбоко съмнение. Името, което Громф му беше дал, би трябвало да принадлежи на не особено могъщ и поради това лесен за контролиране обитател на онази Равнина, ала Рай’ги нямаше как да е сигурен, докато съществото не приемеше физически очертания.
И най-малкото предателство от страна на Громф можеше да освободи страховит демон, може би дори демогоргона, и тогава импровизираният магически кръг, който Рай’ги беше очертал в клоаките на Калимпорт, щеше да се окаже смешен за мощта на призованото чудовище.
Ала Громф не го беше предал и сега магьосникът с облекчение разпозна създанието пред себе си — малък зъл дух, точно както му беше обещано. Дори без магическия кръг, някой с възможностите на Рай’ги спокойно можеше да се справи с един зъл дух.
— Кой ме вика? — проговори дребното създание на гърления език на Бездната.
В гласа му, забелязаха и Рай’ги, и Джарлаксъл, се долавяше не само объркване, но и тревога, която се засили още повече при вида на онези, които го бяха призовали — елфи на мрака.
— Не трябва да безпокоите Друзил. Не, не! Той вече си има могъщ господар! — с лекота премина то на езика на мрачните.
— Тишина! — нареди Рай’ги и малкото създание бе принудено да се подчини.
Магьосникът се обърна към Джарлаксъл.
— Защо се оплакваш? — проговори наемникът. — Нали това желае твоята раса — достъп до тази Равнина?
Друзил наклони глава на една страна, придавайки си замислен и същевременно загрижен вид.
— А, да — продължи Джарлаксъл. — От известно време май ти се налага да идваш тук, призован не от приятели, а от врагове, или поне така ми казаха. Някой си Кадърли от Карадуун.
При споменаването на това име дребното създание оголи зъби и изсъска. Двамата елфи се засмяха — Громф Баенре очевидно не ги беше излъгал.
— Ще ни се да нараним Кадърли — обясни Джарлаксъл със зла усмивка. — Иска ли Друзил да ни помогне?
— Само ми кажете как! — нетърпеливо отвърна духчето.
— Искаме да научим всичко за него. За външния му вид и характера му, за миналото и настоящето му. Чухме, че никой в Бездната не го познава по-добре от Друзил.
— Никой не го мрази повече от Друзил — уточни дребното същество, без да може да скрие нетърпението си.
Внезапно обаче то се дръпна назад и ги изгледа подозрително:
— Ще ви кажа, каквото поискате, но след това ще ме пуснете.
Джарлаксъл се обърна към Рай’ги — бяха очаквали подобна реакция. Магьосникът се изправи, отиде в другия край на тясната стаичка и дръпна един параван, зад който имаше малък, бълбукащ чайник.
— Нямам си чирак — обясни той. — Някой като теб би ми свършил отлична работа.
В черните очи на Друзил лумнаха алени пламъци:
— Заедно ще можем да причиним болка на Кадърли и на толкова много човеци!
— Е, съгласен ли е Друзил? — настоя Джарлаксъл.
— Нима Друзил има някакъв избор? — саркастично отвърна дребното същество.
— Що се отнася до това да служи на Рай’ги, има — думите на наемника изненадаха както Друзил, така и магьосника. — Що се отнася до информацията за Кадърли — не. Тя наистина ни трябва и ако се налага да те измъчваме в продължение на сто години, за да я получим, ще го сторим.
— Кадърли ще умре много преди това — сухо каза злият дух.
— Но мъченията все така ще ми доставят удоволствие — отговори Джарлаксъл и Друзил, който знаеше достатъчно за мрачните елфи, разбра, че това не е празна заплаха.