Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
— Какъв е интересът ви към Солей Грей?
— Тя беше изключителен музикант, това е такава загуба.
— Това ли е всичко? Благодаря за посещението, г-н Гренвил.
Ники си събра нещата и той каза:
— Не, това не е всичко.
Тя изчака, но го погледна с вдигната вежда, подканяйки го да говори. Той премигна и вдигна ръце от масата, оставяйки потни отпечатъци по повърхността й.
— Веднъж я видях. Лице в лице.
Гордостта, която изпитваше от този факт, я накара да се замисли за манталитета на тези хора. Това, което ги определяше като личности в собствените им очи, беше близостта до непознат човек, а шизофрениците дори смятаха, че звездата общува конкретно с тях, изпращайки им послания с песните си или интервютата по телевизията. Те се вманиачваха и понякога бяха готови на всичко, за да придобият важност в живота на избраната знаменитост, дори като я убият.
— Продължавайте — каза тя. Нещо й подсказа, че ще е добре да го изслуша. — Какво, като сте я видели — и други могат да кажат същото.
— Една нощ я видях пред един клуб, всъщност, почти се беше съмнало. Беше толкова късно, че само аз бях там.
— Къде?
— В клуб „Търмал“, в Касапския район. А Солей беше напълно пияна. Крещеше, размахваше ръце и се караше с някого на тротоара, където паркират лимузините.
Сега вече той привлече вниманието й. Щом спомена лимузините, Хийт остави папките обратно на масата и кимна.
— Да, сещам се за къде говорите. Кажете ми какво видяхте.
Стори й се голяма ирония, че за пръв път в извратения си живот той наистина се е оказал важен и че тя утолява именно тази негова нужда.
— Както казах, беше бясна и крещеше като луда. Щом видях с кого се кара, си помислих, че ако успея да се доближа с телефона си, снимката ще се появи на корицата на „Пийпъл“, „Ъс“ или поне „Леджър“.
— Защо не се доближихте, охрана ли имаше?
— Не. Всичко наоколо беше затворено, те бяха единствените други хора на улицата. Не се доближих, защото не исках да ме видят.
Ники беше повече от заинтригувана. Ако не беше луд, той звучеше напълно достоверно по собствения си смахнат начин. Искаше й се да й казва истината. — С кого се караше, защо ви се стори толкова важно?
— Защото — каза той, — се караше с Рийд Уейкфийлд в нощта на смъртта му.
Седемнадесет
Джеймисън Руук вдигна очи от екрана на лаптопа си и хвърли жален поглед към хеликоптера на перваза на прозореца. Оранжевата играчка беше оцеляла след нахлуването на тексасеца и сега го молеше да дойде да поиграят. На него също му се искаше да си почине. След като часове наред писа чернови, алуминиевият капак на неговия Макбук Про се беше загрял вследствие на, както си казваше той, похвалната му професионална етика. Напомни му за начина, по който фюзелажа на хеликоптера се загряваше, след като направеше няколко обиколки из апартамента.
— Сатана, не ме изкушавай — каза той и се съсредоточи върху клавиатурата. Като журналист, който много разчиташе на личните си наблюдения, независимо дали ставаше дума за порутен блок в Грозни по време на руска въздушна атака, за това да следва Боно и певеца Баба Маал из Сенегал, или да вземе урок по поло в Уестчестър от някоя гостуваща кралска особа, Руук знаеше, че новината е в личния опит, а не в интернет. Имаше добра памет и система за водене на бележки, която го връщаше в момента, който описваше всеки път, щом отвореше тефтера си на страница с подчертани цитати и подробности.
Работеше бързо от началото до края на статиите, пишейки първо със скоростта на първите впечатления, като допускаше празнини, и оставяше подробностите за по-късно, когато отново щеше да започне отначало. Правеше го често, но без да се връща назад, за да не нарушава последователността. Пишеше така, сякаш беше читателят. По този начин се предпазваше и от опасността да се превърне в обект на повествованието. Макар че беше журналист, Руук се стремеше да бъде разказвач, който оставя онези, за които пише, да говорят сами за себе си, без той да им се пречка.
Гласът на Касиди Таун зазвуча в главата му и чрез него тя отново оживя в шрифт Таймс Ню Роман в цялото си енергично, гръмогласно, отмъстително и справедливо великолепие. Докато описваше дните и нощите, прекарани с нея, на страниците изникна жена, за която всичко в живота, от това да получи най-доброто, когато пазаруваше, до това да си извоюва ексклузивно интервю със садо-мазо господарка, поставила конгресмен на колене, беше сделка. Мисията й в живота беше да бъде не проводник, а източник на власт.