Клопка [bg]

Уенди не искаше да я заплашва, но стига толкова лъжи и извъртания.

— Не се притеснявай — каза Шери. — Няма да му се обадя.

Уенди се обърна и понечи да си тръгне.

— Само още нещо — спря я Шери.

— Какво?

— Той е много чувствителен. Бъди внимателна с него.

Уенди искаше да вметне нещо за Криста Стокуел, за чувствителността на нейната кожа, но не й беше работа. Подкара към „Старбъкс“ и спря до апарата за таксуване на паркинга, на който пишеше: „Приемат се само монети“. Тя нямаше дребни. Много лошо. Бе на път да заплаче. Спря пред вратата на кафенето и се стегна.

Всички бяха там. Норм, тъй нареченият Тен-А-Флай, бе в пълна бойна готовност, облечен с рападжийския си костюм с всички задължителни атрибути по него. Дъг бе в белия си екип за тенис. Оуен беше с бебето. Фил носеше костюма с вратовръзката си. Дори сега. Дори в този час на денонощието. Те се бяха сгушили един до друг около кръглата маса, бяха навели глави и нещо си шушукаха. Уенди си каза, че езикът на тялото им бе изцяло сбъркан.

Фил я видя и лицето му посърна. Затвори очи. На нея не й пукаше. Приближи се до масата и се вторачи в него. Той сякаш се смъкна пред очите й.

— Идвам от дома на Криста Стокуел — каза тя.

Останалите мълчаливо я гледаха. Уенди срещна погледа на Норм. Той поклати глава, като я молеше да се спре. Но тя продължи.

— Сега преследват и мен — уведоми го Уенди.

— Знаем — отвърна Норм. — Хванахме слуховете, разпространявани онлайн. Успяхме да изтрием доста от сайтовете, но не всичките.

— Сега вече битката стана и моя.

— Не трябваше — каза Фил, без да вдигне глава. — Предупредих те. Умолявах те да стоиш настрана.

— А аз не те послушах. Грешката е моя. А сега ми кажете какво точно става.

— Няма.

— Няма ли?

Фил стана от мястото си. Тръгна към вратата. Уенди му препречи пътя.

— Махни се от пътя ми! — заповяда той.

— Няма.

— Разговаряла си с Криста Стокуел, така ли?

— Да.

— Какво ти каза тя?

Уенди се колебаеше. Нали бе обещала на Криста да не казва на никого? Фил се възползва от мига и я заобиколи. Отправи се към вратата. Уенди тръгна след него, ала Норм сложи ръка на рамото й и я спря. Тя гневно се обърна към него.

— Какво ще правиш, Уенди? Ще го нападнеш на улицата ли?

— Нямате представа какво научих.

— Изключили са го от „Принстън“ — каза Норм. — Не е успял да завърши. Знаем. Той ни каза.

— А каза ли ви каква е причината? — попита тя.

— Нима мислиш, че това има някакво значение?

Думите му я накараха да млъкне. Спомни си какво й бе казала Криста — беше им простила, защото те са били просто деца, участници в една игра.

— А каза ли ви кой ги преследва? — поинтересува се тя.

— Не. Но ни помоли да не се месим. Ние сме негови приятели, Уенди. Верни сме на него, не на теб. Мисля, че той пострада достатъчно, а ти?