Тайната на Сенеф
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Диоген“ #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-111-2
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Тайната на Сенеф». Краткое содержание книги:
— Знаеш, че не е необходимо да го правиш – отвърна Д’Агоста и леко се изчерви.
— Но ще го направя. Много ти благодаря, скъпи ми Винсънт. – Той говореше меко и взе ръката му в своята, като я стисна кратко. Д’Агоста се почувства странно развълнуван от жеста на този мъж, който понякога намираше и най-простите човешки прояви на близост за неудобни.
— Седнете, ако обичате – произнесе Глин със същия неутрален глас, лишен от всякакво чувство, който толкова бе подразнил Д’Агоста при първата им среща.
Подчини се. Пендъргаст се отпусна на отсрещния стол – малко сковано, помисли си Д’Агоста, но все пак със свойствената си котешка грация.
— На вас също съм задължен с огромни благодарности, господин Глин – продължи агентът. – Изключително успешна операция.
Глин кимна кратко.
— Макар че дълбоко съжалявам, че се наложи да убия Лакара в името на изпълнението й.
— Както ви е известно – отвърна Глин, – не съществуваше друг начин. Трябваше да убиете затворник, за да използвате торбата, предвидена за неговото тяло, а при това въпросният затворник трябваше да прави упражненията си тъкмо в двор 4, великолепен терен за неуспешно бягство. Имахме късмет – ако ми е позволено да употребя този израз, – да открием подходящото лице в един човек толкова зъл, че някои биха казали, че заслужава да умре: един човек, измъчил до смърт три деца пред очите на майка им. След това беше елементарно да хакнем базата данни на Министерството на правосъдието и да променим арестантското досие на Лакара, уж че е бил заловен от вас навремето – и по този начин заложихме капана на Кофи. В заключение бих желал да отбележа, че убийството бе принудително – ставаше дума за самозащита.
— Никакви софизми не могат да смекчат факта, че убийството бе предумишлено.
— Строго погледнато сте прав. Но както сам знаете, смъртта му беше необходима, за да спаси повече животи – вероятно много повече. А нашият модел показа, че обжалванията на смъртната му присъда бездруго щяха да приключат безуспешно.
Агентът леко наклони глава.
— А сега, господин Пендъргаст, нека оставим тривиалните етични дилеми настрана. Налага се да се погрижим за един спешен въпрос, свързан с брат ви. Допускам, че в единичната килия до вас не са достигнали никакви новини от външния свят?
— Съвсем правилно.
— В такъв случай ще се изненадате да научите, че брат ви унищожи всички диаманти, които бе откраднал.
Д’Агоста забеляза, че Пендъргаст видимо се стегна.
— Точно така. Диоген стри брилянтите на прах и в този вид ги върна на музея.
След известна пауза Пендъргаст заговори:
— За пореден път действията му надхвърлиха моите възможности да ги предвидя или разбера.
— Ако това е някакво успокоение за вас, и ние бяхме изненадани. Това показа, че нашите предположения за него са били погрешни. Вярвахме, че след като бе измамен за „Сърцето на Луцифер“ – тъкмо диамантът, който желаеше най-горещо – брат ви ще изчезне за известно време да ближе раните си и да замисли своя следващ ход. Очевидно случаят не е такъв.
Краснер се намеси, а бодрия му глас звучеше в остър контраст с монотонния говор на Глин:
— Унищожавайки диамантите, чиято кражба е замислял с години, диамантите, за които едновременно е копнял и от които се е нуждаел, Диоген е унищожил и част от себе си. Става дума за своеобразно самоубийство. Оставил се е на своите демони.
— Когато разбрахме какво се е случило – продължи Глин, – съзнахме, че предварителният ни психологически профил е за жалост непълен. Така че се върнахме към чертожните дъски, анализирахме наново наличните данни, събрахме и допълнителна информация. Това е резултатът. – Той кимна към дебелия черен том. – Ще ви спестя детайлите. Всичко се свежда до едно нещо.
— И то е?
— „Идеалното престъпление“, за което Диоген говори, не е диамантеният обир. Нито пък е посегателството над вас: да убива приятелите ви, след което да ви набеди за злодеянията. Какво точно е било първоначалното му намерение – това не сме в позиция да отсъдим. Но фактът си остава и той е, че престъплението на живота му все още предстои.
— А датата в писмото?
— Поредната лъжа или поне финт за отвличане на вниманието. Кражбата е част от плана му, но унищожаването на камъните очевидно е по-спонтанен акт. Това не променя обстоятелството, че поредицата извършени от него престъпления е била грижливо замислена, с цел да ви държи зает, да ви подведе, да му осигури постоянна стъпка преднина. Трябва да призная – дълбочината и сложността на братовия ви план наистина спират дъха.