Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
— Коя дискета? Извинете ме, но не мога да помня всичко.
— За дискетата, заради която са убили Ратников. На нея е имало компрометиращ материал за вашата комисия. Нали?
Той ме гледаше мрачно и неприветливо.
— Кой ви разказа това?
— Споменава се в материалите на другата комисия — напомних аз. — Работили сте и в нея, нали?
— Да, работих — кимна той. — Но не мога да ви разкажа нищо за тази работа.
— Колко жалко — казах. — А пък аз само за това дойдох.
Той присви очи.
— Какво искате, Турецки? Да не би да ме, подозирате в нещо?
— Моля ви, Вадим Сергеевич. Не, разбира се. Само това оставаше, да заподозра председателя на комисията по законността и реда.
— Тогава за какво е този нелеп разговор?
— Всички материали от втората комисия са при мен в делото — предупредих го аз. — Спокойно можете да не казвате нищо по този въпрос. Но вече не можете да твърдите, че не знаете нищо за дискетата.
Той ядосано дръпна чекмеджето на масата, измъкна пакет цигари и го отвори.
— Вземете — предложи ми той.
Не посмях да откажа.
— Разбира се, спомням си за тази дискета — призна Соснов. — Бих искал да я забравя, но не успявам.
— Защо са я търсили у Ратников? — попитах аз.
Той помълча, пушейки и тръскайки пепелта след всяко дръпване.
— Разбирам накъде клоните — каза той накрая. — За съжаление не сте далеч от истината. Това се случи заради мен.
Оставих го да обясни всичко, но той мълчеше и пушеше.
— Как стана това?
— Не знам — каза той. — Случайно се изпуснах. Казах на някого по телефона, за който знаех, че се подслушва от КГБ, че съм скрил дискетата у добър приятел. Можех ли да предвидя какво ще предизвика това?
— А какво целяхте?
— Смятах по този начин да разбера кой най-много се страхува от тази дискета. И разбрах, няма спор…
— Но вие съзнателно сте изложили на опасност семейството на приятеля си?
— Откъде можех да знам! — възкликна той с досада. — КГБ да използва маниаци садисти! Изобщо не бих могъл да си го представя.
— А дискетата? Тя действително ли изчезна?
— Никъде не е изчезвала — въздъхна Соснов. — През цялото време си беше у мен, а и информацията, която се съдържаше на нея, вече стигна до нас по други канали. Но след това, което се случи там, не можех да я използвам.
— Добре, Вадим Сергеевич, прекрасно ви разбирам. Глупаво и трагично недоразумение. Но след това е имало втора комисия и вие сте се върнали, както ми се струва, за да отмъстите. Не е ли така?
Той сви рамене.
— Може би.
— Знаехте ли кои са убийците на Ратников?
Той кимна.
— Чекалин и Тверитин? — попитах аз.
Той ме погледна с известно учудване.
— Вие пък откъде разбрахте? По този въпрос не остана никаква документация.
— Какво стана с тях? Един от бившите им колеги ми каза, че са били наказани. Доколкото две години условно не може да се нарече наказание, бих искал да знам какво се е случило с тях.
— Загинаха — каза Соснов.
— Как и кога?
— Скоро след този нелеп съд. Пратиха ги в Карабах в състава на специалните части и там просто ги застреляха.
— Вие лично ли се погрижихте?
— Намери се кой. Какво още ви интересува?
Той и така ми беше казал повече от достатъчно и дори да имах още въпроси, нямаше да му ги задавам. Сбогувахме се много сухо и аз напуснах разкошния му кабинет.
Когато се върнах, ме чакаше съобщение от ФСК, в което се казваше, че бившите сътрудници на управлението на службите за сигурност в Краснодарски край лейтенант Георгий Чекалин и лейтенант Андрей Тверитин действително са били вербувани в състава на доброволно формирование за водене на бойни действия в района на Нагорни Карабах на арменска страна. И двамата изчезнали безследно още през първите дни. Предполага се смърт по време на бойна задача.
34.
Нина постигна своето, Аня отново живееше заедно с нея. Тя самата не знаеше точно защо й е притрябвало, но явно имаше нужда през цялото време да се грижи за някой слаб и беззащитен. Аня бе напълно подходяща.
Животът им в Югозападния район беше доста безсмислен. Ядяха, пиеха, гледаха телевизия, разхождаха се в горския пояс наблизо, ходеха по магазините. Спяха отделно и въпреки че Аня от време на време се опитваше да направи отношенията им по-близки, Нина грубо я поставяше на място.