![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Пърлмътър пропусна част от въпросите й. Тя не настоя. В стаята й бе дошъл и Скот Дънкан. Но той остана в ъгъла и не каза нито дума.
Грейс попита:
— Как разбрахте, че съм с Ерик Ву?
— Познавате ли Шарлейн Суейн?
— Не.
— Синът й Клей учи също в „Уилард“.
— А, да, виждала съм я.
И Пърлмътър й разказа за перипетиите на Шарлейн Суейн свързани с Ерик Ву. В тази част бе толкова обстоятелствен, че според Грейс с това може би прикриваше други неща. По едно време джиесемът му иззвъня. Той се извини и излезе да говори в коридора. Грейс остана сама със Скот Дънкан.
— До какво заключение са стигнали? — попита го Грейс.
Скот се приближи към нея.
— Засега тезата е, че Ерик Ву е работил за Уейд Лерю.
— Защо?
— Те знаят, че днес сте ходили на пресконференцията на Уейд Лерю, тъй че ето брънка номер едно. Ву и Лерю не само са били в „Уолдън“ по едно и също време, но и в продължение на три месена са били съкилийници.
— Брънка номер две — отбеляза Грейс. — Но какво е целил Лерю според тях?
— Отмъщение.
— На кого е искал да отмъсти?
— Като начало на вас. Вие сте свидетелствали срещу него.
— Аз свидетелствах на делото му, но не директно срещу него. Дори и нямам спомени за станалото.
— Все пак. Съществува очевидна връзка между Уейд Лерю и Ерик Ву — проверихме телефонните разговори в затвора; двамата са се чували. Има и очевидна връзка между Лерю и вас.
— Но дори Уейд Лерю да е искал да си отмъсти, защо не са отвлекли мен? Защо отвлякоха Джак?
— Те смятат, че Лерю е искал да ви нарани чрез семейството ви, за да ви накара да страдате.
Тя поклати глава:
— А появяването на онази странна фотография? А убийството на сестра ви? А Шейн Олуърт и Шийла Ламбърт? А убийството на Боб Дод в Ню Хампшир?
— Това е теория — каза Дънкан — с много празноти. Те не виждат всички нишки, които виждаме ние. Да, сестра ми може да е била убита преди петнайсет години, но според тях това няма нищо общо със сегашните събития. Нито има нещо общо бандитското убийство на Боб Дол. Засега се придържат към проста схема: Ву излиза от затвора и пипва съпруга ви. Може би се е канел да отвлече и други хора, кой знае?
— А причината, поради която просто не е убил Джак?
— Ву е изчаквал, докато Уейд Лерю не бъде освободен.
— Тоест днешния лен.
— Точно така. После Ву ви събира заедно, за да ви отведе при Лерю.
— Та Лерю да ни убие собственоръчно ли?
Дънкан вдигна неопределено рамене.
— Всичко това е нелогично, Скот. Ерик Ву ми изпотроши ребрата, защото искаше да му кажа откъде съм се сдобита с фотографията. Спря, защото някой неочаквано му се обади. После ни напъха в канала. Това не беше по предварителен план.
— Пърлмътър току-що научи тези подробности. Може би ще променят теорията си.
— И къде е понастоящем Уейд Лерю?
— Май никой не знае. Търсят го.
Грейс се отпусна на възглавницата. Чувстваше непоносима тежест в костите. Очите й се насълзиха.
— Как е Джак?
— Зле.
— Ще прескочи ли трапа?
— Още не знаят.
— Не им позволявайте да ме лъжат.
— Няма, Грейс. А сега гледайте да поспите.
В коридора Пърлмътър говореше по телефона с капитан Антъни Делапел от полицейското управление в Армънк. Все още претърсваха къщата на Биатрис Смит.
— Току-що направихме оглед на мазето — каза Делапел. — Някой е бил държан затворен в него.
— Джак Лосън. Вече го знаем.
След кратко мълчание Делапел отрони:
— Може би…
— Как да разбирам това „може би“?
— На една тръба висят белезници.
— Вероятно са останали, след като Ву го е извел.
— Може и така да е. Останали са и следи от кръв. Не са много, но са съвсем скорошни.
— Лосън има доста наранявания.
Последва тишина, която бе прекъсната от Пърлмътър:
— Какво става при вас?
— Къде се намираш сега, Стю?
— В болницата.
— За колко време можеш да стигнеш дотук?
— За петнайсет минути, ако пусна сирените. Защо?
— Тук долу има още нещо. Нещо, което е добре да видиш с очите си.