Ези печели [bg]

— Е, не е нужно да си луд, за да се кандидатираш като лейбърист в окръг като Мерифийлд, но със сигурност помага — каза Алф. — Последната ми отговорност като председател на местния клон на партията е да се погрижа да хванеш последния влак до Виктория.

— По-скоро първия — рече Чарли.

Докато излизаха за последен път на перона, Алф целуна Чарли по бузите и стисна топло ръката на Саша.

— Беше чудесен кандидат, Саша. Надявам се да доживея да те видя как заемаш мястото си на масата на кабинета.

Четиримата се срещаха веднъж на тримесечие. Не беше достатъчно официално, за да се описва като заседание на борда, нито достатъчно неофициално, че да се смята за семейна сбирка. Срещата винаги се провеждаше на маса в нишата на «Елена 1» в четири следобед в понеделник. Достатъчно късно, за да са си тръгнали клиентите от обяда, и достатъчно рано, за да приключат преди пристигането на вечерните клиенти.

Саша винаги водеше срещата, а Чарли играеше ролята на секретар, съставяше дневния ред и водеше протокола. Елена като главен готвач и графинята като държаща петдесет процента от компанията завършваха квартета.

Тъй като се виждаха редовно, рядко се случваше нещо от дневния ред да ги изненада. Един барман прекалил с краденето на уиски и трябвало най-сетне да бъде уволнен. Елена с неохота трябваше да смени пекаря, защото много клиенти не харесвали съдържанието на кошничките хляб. Веднъж беше казала пред «Кетъринг Мънтли», че можеш да приготвиш ястие сензация, което да бъде съсипано от старо хлебче или чаша блудкаво кафе.

Останалият бизнес — последната точка от дневния ред — обикновено се състоеше в уговарянето на датата на следващата среща. Но не и днес.

— Вчера научих нещо и реших, че няма да е зле да го споделя с вас — каза Саша. Всички го погледнаха внимателно. — «Луини» ще обявят, че затварят след четирийсет и седем години в бизнеса. Явно младият Тони Луини не се е метнал на баща си и след неговата смърт те постоянно губят клиенти. Така че фамилията обявява ресторанта за продан. Тони се обърна към мен и ме попита дали бихме проявили интерес.

— Какво точно продава? — попита Елена. — Защото едва ли има много клиентела.

— Четиринайсетгодишен договор за наем с опция за подновяване.

— Какви са наемът и тарифата? — попита Чарли.

— Наем от трийсет и две хиляди паунда годишно, платими на «Гроувнър Естейт», а тарифата е около двайсет хиляди.

— Колко отдалечен е ресторантът от нашите? — попита графинята, която винаги подхождаше практично към нещата.

— На около два километра — каза Саша. — Десетина минути с такси.

— Ако не вали — отбеляза Чарли.

— Баща ми казваше, че човек никога не бива да разхвърля прекалено много активите си — каза графинята. — И тъй като имаме само един незаменим актив, според мен е най-важно мнението на Елена. Особено ако идеята е ресторантът да бъде наречен «Елена 3».