Рестарт [bg]

— Тенч? — започвам аз, опитвайки се да събудя в себе си някакъв задрямал ентусиазъм към копелето. — Джими се обажда.

— Джими? — сякаш си няма представа кой съм аз.

— Джими Тейн… Тад там ли е?

— Тад?

Господи, казвам си аз, опитвам да се свържа с човек, който може би ми слага рога, а Тенч се прави на водещ в „Стани богат“.

— Да, Тад. И по-конкретно Тад Билъпс. Помолих секретарката ви да ме свърже с него. Не знам защо е предпочела теб. Как я караш, Тенч?

— Кой се обажда?

— Джими Тейн.

Гробна тишина на другия край на линията, внезапно взривена от експлозивно поемане на дъх. Или прихване…?

Все пак продължавам.

— Директорът на „Тао Софтуер“. От вашия портфейл, Тенч. Би трябвало да си чувал за мен, а?

Последният въпрос е зададен на шега — с всичкия сарказъм, на който съм способен предвид обстоятелствата — защото дори и най-мързеливият инвеститор знае всяка компания в своя инвестиционен портфейл, познава я в най-интимни подробности, също както познава всеки предприемач, работещ в компаниите от портфейла, при това работещ за него. На тези предприемачи, в крайна сметка, са поверени големи части от собствения капитал на инвеститорите и те се опитват да направят тези инвеститори богати.

Но Тенч Уъртингтън не възприема въпроса ми като шега. Той замълчава толкова дълго, че се готвя да го попитам още ли е на линия, когато накрая казва:

— Джими Тейн… пияницата?

Ако не седях на стола си, сигурно щях да залитна назад през стаята. В този момент изпитвам някакво замайване, сякаш нещо в света се е променило, само че не какво да е, а нещо фундаментално, като посоката на въртене на Земята около Слънцето или дали тя изобщо се върти. И все пак дружелюбно потвърждавам:

— Да, лично той, пияницата. Да не забравиш още женкаря и наркомана, Тенч. Дай ми сега Тад, ако обичаш…

— Не те разбирам, Джими. Къде се намираш?

— Господи, ама ти наистина си голямо лайно! — губя най-сетне търпение аз. — Намирам се в Източен Зачуканяк, Флорида, кретен такъв! И си скъсвам задника на четирийсетградусовата жега за двуличния мошеник, дето ти е партньор. Да не намекваш, че не си е направил труда да те информира, че работя за вас?

— Джими Тейн — изговаря той май повече на себе си, сякаш се чуди на прищевките на съдбата. — Никога не съм очаквал да се обадиш. Не и след случилото се. — Прочиства гърло. — Джими, ние задраскахме „Тао Софтуер“ още миналата година. Тотална загуба. Нула- нула, геврек. И се споразумяхме да затворим компанията. Това да не е… просто не знам… някаква тъпа шега?

— Начукай си го, Тенч — казвам аз и едва след като го казвам, осъзнавам, че не се шегувам. Ни най-малко. — Дай телефона на шибания си партньор. За Тад говоря.