Мъртва като теб [bg]

— Вериги от тоалетни казанчета, а?

Потинг кимна.

— Че защо са му?

Потинг се огледа леко колебливо, после се втренчи в Рой Грейс.

— Не знам дали ще е политически коректно да го кажа, шефе?

— Казвай, че напрежението ни убива — отвърна Грейс с усмивка.

Потинг се почука по слепоочието.

— Ами май му хлопат доста дъски.

Чу се кикот. Потинг се ухили гордо. Грейс го гледаше, доволен, че е успял да покаже на екипа, че върши работа. Но в същото време мислеше за Пюи и в частност за това, че макар настоящият заподозрян да отговаряше на повечето условия — оставаше един въпрос без отговор.

Отново насочи вниманието си към арестанта на Потинг. Беше чудесно, че са осъществили арест и утре сутрин „Аргус“ щеше да излезе с историята. Но пък бе достатъчно опитен, за да знае, че между арестуването на заподозрян и установяването, че той е извършителят, има доста голяма пропаст.

— Как реагира той, Норман? — попита Грейс.

— Бесен е, шефе — каза Потинг. — И може да имаме проблем. Защитник му е Кен Акот.

— Мамка му — обади се Ник Никол.

Имаше доста служебни защитници на разположение на заподозрените и техните способности се различаваха значително. Кен Акот беше най-умният от всички и истинска заплаха за живота на извършилия ареста полицай.

— Той какво казва? — попита Грейс.

— Иска медицински преглед на клиента си, преди да говори с нас — каза Потинг. — Уредих го. Междувременно ще задържа Къридж в ареста тази нощ. Да се надяваме, че при обиска ще изскочат още доказателства.

— Вероятно ще получим и ДНК съвпадение — каза Форман.

— Дотук Мъжа с обувките е показал, че е доста наясно с криминалистичните процедури — каза Грейс. — Един от големите ни проблеми е, че така и не открихме нещо от него. Нито един проклет косъм. — Погледна си бележките.

— Добре, отлична работа, Норман. Нека продължим засега. Глен, ще докладваш ли за друг вероятен заподозрян?

— Да, шефе. С радост ви съобщавам, че идентифицирахме шофьора на мерцедеса. Онзи, който е потеглил на скорост от къщата на Пиръс по времето на нападението над Роксана Пиърс. Вече го разпитахме. Това обяснява за кого е приготвяла романтичната вечеря, но не ни помага особено. — Брансън сви рамене, после продължи: — Казва се Янис Стефанос, местен ресторантьор. „Тимон“ на Престън Стрийт е негов, както и „Солун“.

— Този го знам! — каза Форман. — Водих жена си там на годишнината ни миналата седмица.

— Да, с Ема-Джейн говорихме със Стефанос този следобед. Той призна с известно неудобство, че с мисис Пиърс са имали връзка. Тя потвърди. Поканила го, защото съпругът ѝ отсъствал — което знаем, че е така. Отишъл до къщата, но не успял да влезе. Каза, че се помотал отвън, звънял на вратата и се обадил по телефона. Бил сигурен, че тя е вътре, защото виждал сенки зад завесите. Накрая решил, че си играе с него — но после се паникьосал, че може би съпругът ѝ се е върнал, и затова потеглил така бързо с колата.