Хаос
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Хаос». Краткое содержание книги:
Следвайки хитро поставени улики, Мърсър трябва да разсъждава като един от най-опасните терористи в света в най-зрелищното приключение в кариерата си, което ще остави град в развалини и ще разкрие истината за една от най-големите трагедии в историята на XX век и тайната на легенда отпреди три хиляди години.
— Брей — възкликна Мърсър.
— Това е нищо. В Холивуд непрекъснато използват такива машини, за да превръщат глинени модели на чудовища и космически кораби в дигитални ефекти. Моят уред обаче е много по-прецизен.
Джакъби завъртя екрана, за да им покаже какво е създал компютърът. Приличаше на камъка, само че оцветен в зелено. Ученият докосна няколко клавиша и Дигиталният камък стана сив.
— Готово.
— И сега какво? — попита Букър.
— Сега ще сканирам всеки камък в компютъра. Когато приключа, ще ви кажа каква е приблизителната форма на предмета и компютърът ще сглоби дигиталните парчета. — Изчака реакцията им и добави: — Сега е моментът да кажеш: „Брей“. Цели три години усъвършенствах неясния логически алгоритъм. Ще поискам компютърът да вземе десетки милиони решения как да подреди късовете. Авангардна технология — засмя се Джакъби. — А вие какво мислехте? Че ще лепя тия камънаци?
— Не — побърза да отговори Мърсър, за да прикрие факта, че бе мислил точно това. — Дигиталното изображение е идеално. Колко време ще отнеме?
— Ще повикам двама докторанти да свършат трудоемката работа по сканирането. Ще отнеме известно вре-ме, защото скенерите са бавни и трябва да номерираме всяко парче, щом искате да сглобим оригинала. — Леко повиши тон в края на изречението, сякаш питаше дали екипът му ще може да избегне досадната работа да състави каталог на всеки фрагмент.
— Не. Мисля, че трябва само да ги номерирате. Може да се нуждаем от реалния артефакт. — Мърсър бе решил да сглоби стелата. Мислеше, че ще изглежда страхотно в бара.
— Добре. — Джакъби сви рамене: и без това няма да върши трудната работа. — Минали сте покрай кафенето по пътя към тази сграда. Дайте ни два часа и ще видим какво ще можем да направим.
Мърсър и Букър Сайкс се върнаха в лабораторията в единадесет и половина.
— Идвате точно навреме — каза младият учен. — Тъкмо приключваме с последните парчета.
Камъните от стелата бяха наредени върху работните маси и уредите, всичките в номерирани прозрачни пликове, каквито полицията използва за събирането на веществени доказателства.
— Браво — усмихна се Мърсър.
— Забравих да попитам как е изглеждал автентичният предмет. Казаха ми, че е стела, но нямам представа каква.
— Малък обелиск, висок два метра.
— Компютърът може да извърши дигиталното сглобяване, без да знае параметрите, тъй като има само един начин парчетата да се наместят точно, но ако са ни известни размерите и формата, ще си спестим много усилия и време.
— Свърших с последния — каза единият докторант, извади последния камък от дигиталния скенер и го пусна в прозрачен плик с номер осемстотин шейсет и три.
Мърсър реши да наеме човек, който да нареди стелата.
Джакъби нарисува на екрана обелиск. — Такъв ли? — Малко по-тънък.
— Ясно. — Той въведе размерите. — Два метра. Започваме.
След миг на екрана се появи реалистично изображение на стелата. Мърсър ясно видя йероглифите на четирите страни, докато стелата се въртеше в пространството.
— Мамка му! А колко време щеше да ни отнеме, ако не знаеше колко е голяма стелата? — 0, цяла минута — самодоволно отвърна Джакъби.
Увеличи изображението и Мърсър видя местата, където Ахмед и хората му го бяха разбили. Някои парчета липсваха. Или Букър не ги беше намерил, или бяха натрошени на прах от ударите. И все пак донесените се бяха оказали достатъчно, та младият учен да реконструира мемориалната стела.
Мърсър стисна ръката му.
— Благодаря. Свърши изумителна работа. Разбрах как помагате на лекарите да възстановят натрошени кости и на археолозите да сглобяват древни грънци. Наистина забележително.
— Е, работим и за правителството, но информацията е класифицирана.
Букър Сайкс се подсмихна и се обади:
— Сглобяват взривени зони след експлозия и определят какъв тип бомба е използвана.
Джакъби пребледня.
— Откъде знаеш…
Сайкс сложи тежката си ръка на рамото му.
— Спокойно де. Единствено в това има логика.
Мърсър и Букър отидоха в Смитсоновия музей. Мърсър вече се беше обадил там, докато чакаха хората на Джакъби да сканират обелиска, и бе използвал положението си в Белия дом, за да уреди среща с един от най-добрите египтолози. Остави и съобщение на гласовата поща на Кали и й каза, че издирването е подновено.
Крехка възрастна жена с овехтяла вълнена жилетка въпреки засилващата се жега ги посрещна на стъпалата на Музея по естествена история.