Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
Само че Омаха си имаше по-големи тревоги от лошото време.
Бързаше напред през пазара. Целта им беше в другия му край, където наскоро беше изникнала модерна ивица търговски комплекси, включително ресторант на Пица Хът и малък търговски център. Омаха си пробиваше път покрай последните сергии, подминаваше магазинчета за парфюми, кандилници за тамян, банани, тютюн, ръчно изработени бижута, традиционни дофарски носии от кадифе с множество мъниста и пайети.
Най-накрая стигнаха до улицата, която делеше пазара от модерните търговски комплекси. Омаха посочи натам.
— Ето го. Та как това място ще ти помогне да намериш Сафиа?
Пейнтър тръгна към улицата.
— Ще ти покажа.
Омаха го последва. Вдигна поглед към табелата:
Заведението предлагаше най-различни видове кафе, чай, капучино и еспресо. Подобни заведения можеха да бъдат открити и в най-отдалечените кътчета на света. Нужна беше само телефонна връзка и дори най-забутаното място можеше да се включи в Мрежата.
Пейнтър свърна към входа. Приближи се към бармана, рус англичанин на име Акс, който носеше тениска с надпис ОСВОБОДЕТЕ УИНОНА. Каза му номера на кредитната си карта и срока на изтичане.
— Научил си го наизуст — отбеляза Омаха.
— Човек никога не знае кога ще го нападнат пирати в морето.
Докато барманът проверяваше номера, Омаха попита:
— Мислех, че не искаш да привличаме излишно внимание. Като използваш кредитната си карта, няма ли да се издадеш, че си още жив?
— Не мисля, че вече има значение.
Електронната машина за кредитни карти иззвъня. Мъжът вдигна палци в знак, че всичко е наред.
— Колко време ще ви трябва?
— Високоскоростна ли е връзката?
— Дигитална абонатна, приятел. Няма друг начин да сърфираш.
— Трийсет минути би трябвало да ми стигнат.
— Супер. Машинката в ъгъла е свободна.
Пейнтър тръгна към компютъра, Гейтуей Пентиум четворка. Седна, влезе в интернет и вкара дълъг адрес.
— Влизам в сървъра на министерството на отбраната — обясни той.
— И как това ще ти помогне да откриеш Сафиа? Пейнтър продължи да пише, пръстите му летяха по клавиатурата.
— Мога да получа достъп до повечето системи, попадащи под Закона за националната сигурност. Ето.
На екрана се появи страница с логото на мицубиши. Омаха четеше над рамото му.
— Ще си купуваш нова кола?
Пейнтър се разрови из сайта с помощта на мишката. Изглежда имаше пълен достъп, защото без проблем влизаше в екрани, които изискваха парола.
— Отрядът на Касандра пътуваше с джипове мицубиши. Не си правеха труд да крият колите. Лесно успях да се приближа достатъчно, за да видя номера на онзи, който беше спрял в уличката.
— Идентификационния номер на автомобила? Пейнтър кимна.
— Всички коли и камиони с GPS устройства са в непрекъснат контакт със сателити в орбита, които следят местонахождението им и така шофьорът по всяко време знае къде се намира.
Омаха започваше да разбира.
— И ако разполагаш с идентификационния номер, можеш да получиш достъп до данните за автомобила. Да разбереш къде е.
— Точно на това разчитам.
Появи се прозорец за вписване на номера. Пейнтър го въведе, без да поглежда към пръстите си, натисна „Enter“ и се облегна назад. Ръката му трепереше леко. Той я стисна в юмрук в опит да скрие нервността си.
Омаха се досещаше за какво мисли. Дали е запомнил правилно номера? Ами ако похитителите са изключили GPS-а? Толкова много неща можеха да се объркат.
Но след кратко изчакване на екрана се появи дигитална карта на Оман, предадена от два геосинхронизирани сателита в орбита над страната. Движещото се местонахождение на джипа.
Пейнтър си отдъхна облекчено. Омаха също.
— Ако можехме да открием къде държат Сафиа… Пейнтър увеличи мащаба на картата. Появи се град Салала. Само че миниатюрната синя стрелка, обозначаваща местоположението на джипа, беше извън границите му и се отдалечаваше.
Пейнтър се наведе по-близо.
— Не…
— По дяволите! Те напускат града!
— Явно са открили нещо в гробницата. Омаха се обърна рязко.
— Тогава и ние трябва да тръгваме. Веднага!
— Не знаем къде отиват — каза Пейнтър, без да мърда от компютъра. — Ще трябва да изчакам, докато спрат.
— Има само една магистрала. Тази, по която пътуват в момента. Можем да ги настигнем.
— Може да свърнат встрани. Джиповете са високопроходими.
Омаха се чувстваше разпънат в две противоположни посоки — да послуша разумния съвет на Пейнтър или да открадне първото изпречило му се возило и да отпраши след Сафиа. Но какво щеше да направи, ако я настигне? Как би могъл да й помогне?