Пръстенов свят [Ringworld - bg]

Едно човешко същество обаче трябва да се научи на страх.

— Нека излезем от предпоставката, че късметът на Тила временно е престанал да действа — каза внезапно Несус. — Става дума за временно прекъсване, така че нямаме основания да смятаме, че тя е пострадала.

— Какво? — Луис бе смаян.

Разсъжденията на кукловода повтаряха собствените му мисли.

— При аварията на велосипеда й тя би трябвало да загине. Ако това не е станало моментално, няма начин да не е била спасена веднага, след като късметът й отново е започнал да действа.

— Това е смешно! Не можеш да очакваш една психическа сила да следва такива правила.

— Логиката ми е безупречна, Луис. Искам да кажа, че Тила не се нуждае от незабавно спасяване. Щом е жива, може да почака. А пък ние ще почакаме да настъпи утрото, за да огледаме околността.

— И какво ще правим тогава? Как ще я открием?

— Ако е имала късмет, в добри ръце е. Ще потърсим тези ръце. Ако не съществуват, утре ще узнаем това и ще се надяваме тя да подаде сигнали. Има различни начини да направи това.

— Всичките обаче са свързани с използването на светлина. — В разговора се намеси Говорителя.

— И какво от това?

— Мислил съм по този въпрос. Възможно е фаровете на велосипеда й още да функционират. Ако е така, би трябвало да ги е оставила включени. Ти твърдеше, че е умна, Луис.

— Умна е.

— И в същото време няма представа що е сигурност. В такъв случай не би следвало да се замисля какво би могло да я открие. Важното е ние да можем да го направим. Ако пък фаровете й не работят, вероятно би се сетила да използва лазерното си фенерче, за да сигнализира с лъча му. Или пък да запали огън, който да привлече вниманието ни.

— Искаш да кажеш, че не можем да я открием през деня. Прав си — съгласи се Луис.

— Преди всичко, трябва да изследваме града денем — каза Несус. — Ако открием граждани, много добре. Ако не открием, можем да започнем да търсим Тила утре през нощта.

— Ти си готов да я оставиш да лежи някъде тридесет часа? Ти, студенокръвно… Тандж да го вземе, нали видяхме ивица от светлина? Може и да е тя. Тази светлина не изглеждаше ли предизвикана не от улично осветление, а от горящи сгради?

— Вярно е. Трябва да проверим това — каза Говоля и се изправи.

— Аз съм Най-заден в този екипаж. Заявявам, че спасяването на Тила Браун не може да оправдае риска от нощен полет над непознат град.

Говорещия с животни вече се бе качил на велосипеда си.

— Намираме се на територия, за която има вероятност да е враждебна. Така че аз поемам командването. Отиваме да търсим Тила Браун, член на нашия екипаж.

Кзинтът излезе с велосипеда си през един голям овален прозорец. Отвъд прозореца имаше останки от балкон, а по-нататък се простираше безименният град.

Другите два велосипеда се намираха на партерния етаж. Луис слезе по стълбището бързо, но внимателно, тъй като част от него се бе срутила, а ескалаторите отдавна бяха се превърнали в ръждив прах.

Несус го гледаше от горната стълбищна площадка.

— Аз ще остана тук, Луис. И знайте, че окачествявам действията ви като метеж.