Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Манифестирането и образната визуализация могат да бъдат от полза при личните (човешките) конфликти. Например бихме могли да си представим — което реално все още изглежда почти невъзможно, че прегръщаме врага или опонента си и му прощаваме несправедливостта и неприятностите, които ни е причинил. Ще установим как за секунди енергията в нас се променя и други чувства завладяват сърцето ни.
С манифестиране аз лично експериментирам повече от 15 години; известни са ми много подобни книги — за промяна, за изграждане на нови житейски условия и т.н.; констатирах, че формулировката често е тази, която блокира проекта.
Например една жена си пожелава да се омъжи за човек на име Хайнц и моли любящия Бог да изпълни желанието й. Майката, от своя страна, не харесва Хайнц и моли Бога на всяка цена да осуети сватбата.
А какво ще направи „любящият Бог“? Предполага се че ще послуша и двете жени, ще изпълни и двете желания Какво става?
Сватба има и след една година идва разводът. Така и двете желания са се изпълнили. Кое е погрешното в тази форма на пожелаване? Тя предварително се ограничава само върху едно лице — Хайнц.
Кое би било правилно?
Евентуално биха могли да се молят така: „Мили Боже, направи така, че аз (респективно дъщеря ми) да намеря(и) най-добрия мъж за себе си.“
Съществуват хиляди варианти, с които да творим непълноценно, например: „Искам ново Ферари, жена с руса коса и големи…, мъж с много пари и имот в някоя топла страна, къща с веранда и изглед към планините…“
Не ви съветвам да се поддавате на подобни желания и не съм отговорен, ако вие си пожелаете нещо такова.
При пожелаването и манифестирането е важно да се знае, че желанието ще се изпълни — все някога, дори и да не ни направи щастливи.
Това ни напомня една стара поговорка, която казва: „Внимавай за какво се молиш, защото желанието ти може да се сбъдне!“ или смешното „Дано Господ ме опази от желанията ми!“
Може би наистина ще получим нашето Ферари, но после ще се блъснем в някое дърво и ще куцаме до края на живота си, защото до момента сме карали само Голф дизел и не сме се научили да управляваме такъв „звяр“; или съседите ни ще започнат да ни избягват, защото ще решат, че сме станали мегаломани…
Или пък получаваме партньор с всичките му подробности — с къща в Испания, с много пари… Но може би той пие, или се затваря в себе си, или работи половината нощ, за да изкара парите си…
Виждаме, че не е толкова просто да пожелаем и да си представим нещо, а понякога дори е опасно.
21. Най-добрият път към успеха
Бих ви посъветвал да творите, колкото е възможно по-съвършено, и ще споделя това, което научих от Сен Жермен:
„Рибната кост“. Тя е показана на следващата страница. На лявата страна — контрааргументите, пишем всичко онова, което искаме да променим в живота си, например прическата си, стила на обличане, който от десет години е един и същ, работното място, партньора си, съседите, които всяка неделя сутрин, когато искаме да се наспим, звънят; а може би, старата ни кола или факта, че печелим твърде малко. В нас самите също има неща, които не ни допадат. Например, че сме прекалено страхливи или избухливи. Може би ни мързи или сме твърде песимистични. Може би ни пречи това, че не се доверяваме. М-да, естествено остава и темата за здравето…
Нека направим още една крачка. Докато пишем, да се попитаме защо всъщност сме болни. Възможно е да установим, че стомашните ни проблеми се появяват само по време на работа, защото там не се чувстваме добре или не се разбираме с колегите си. Или скандалът с партньора изцежда нервите ни докрай и предизвиква мигрената или ни депресира. Да го направим и да се наблюдаваме. Аз съм убеден, че всички ние добре знаем защо боледуваме от дадена болест. Дали причина за нея не е конфликтът с някого или невъзможността да се наложим като личности…
Тоест, ние знаем, че ако имахме друг шеф или не трябваше да вършим дадена работа, която винаги ни изнервя, здравето ни отново би се възстановило. Звучи ли разумно?