Малката стопанка
- Автор: Лейн Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка». Краткое содержание книги:
— Но, Робърт — попита Беси, — какво не е наред? Изглеждаш така, като че ли си видял призрак. Нора Джейн, вероятно би трябвало да позвъниш за Бабит. Докторът в Брюксел може да се окаже прав и скъпият ни Робърт да е получил мозъчна треска. Не, не! Позволи ми аз да го направя. Ти седни там и не плачи. Всичко ще се оправи. Роджър и аз ще ви позволим да живеете в „Грийн Касъл“. Всичко ще бъде чудесно, обещавам!
Робърт притисна с ръце пулсиращата си глава, опитвайки се да се освободи от гласа на Беси, от изключително обнадеждения й, загрижен глас. Какво му ставаше? Защо изпита такъв внезапен ужас, сега, по средата на наново откритото си щастие?
— Добре съм, Нора — обяви той с почти убедителен тон. — Съвсем добре. Някаква гъска ми лази по нервите — добави той, принуден да се усмихне. — Ела, ще ти помогна да се изправиш. Ще се разходим бавно до скалите и ще предадем на Родж нашите поздравления. Беси, ще дойдеш ли с нас?
Беси извъртя очи.
— Да дойда с вас? Робърт, знам, че си си изгубил паметта, но нищо ли не можеш да запомниш? Цветята, Робърт, цветята. Вие вървете. Аз съм уморена от изживяванията през този прекрасен ден. Ще отида в стаята си да пиша на Стивън за нашето щастие.
Робърт не се и опита да я убеждава, а хвана ръката на Нора Джейн и я повлече навън.
Те едва стигнаха до средата на покритата с трева поляна, когато се появи Филип, мръсен, раздърпан, останал без дъх, с очи, които като че ли щяха да изхвръкнат от орбитите.
Хлипайки, личният прислужник на графа падна на тревата в краката им и обви ръце около коленете на Робърт.
— Направих, аз… направих, каквото ми каза тя, милорд. Занесох боите. Но той не беше там, където винаги стои. Гледах, гледах… И тогава проследих дирите от колелетата, докато се изгубиха близо до хълма. О, милорд, ужасно е! Жестоко! Винаги толкова внимавах, когато минавахме покрай склона, този с дърветата тук-там, който е невъзможно да избегнеш, ако се отправиш към скалите. Но точно там се е изгубил столът на графа — излязъл е от пътеката, през козирката — и към скалите! Видях го там, долу, целия на парчета!
Глава петнадесета