Вечният градинар
- Автор: Каре Джон льо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вечният градинар». Краткое содержание книги:
Джъстин Куейл, дипломат от кариерата и градинар любител, започва свой кръстоносен поход, за да намери убийците на съпругата си. Пътят му минава през Форин Офис в Лондон, Европа и Канада. Джъстин се сблъсква с измама и предателство, алчност и насилие, докато постепенно открива истината за жената, която така и не е успял да опознае. И да обича.
След края на Студената война всепризнатият майстор на шпионския роман се насочва към нови сюжети, нови врагове, нови предизвикателства. „Вечният градинар“ е различна от всички досегашни книги на Джон льо Каре. И може би най-добрата.
Въпрос: Участвали ли сте някога или придружавали ли сте Теса Куейл в нейните експедиции и наблюдения?
Отговор: В почивни дни и в свободното си време съм придружавала Арнолд и Теса на няколко обиколки из гетото Кибера и в провинцията с цел оказване помощ на полевите клиники и наблюдение на прилагането на лекарствени средства. Това е конкретната сфера на действие на неправителствената организация на Арнолд. Някои от медикаментите се оказваха с отдавна изтекъл срок на годност, макар да не е изключено да бяха запазили донякъде ефективността си. Други не бяха подходящи за случаите, за които бяха предписани. Констатирахме също така и едно явление, широко разпространено из останалите части на Африка — а именно, че указанията и страничните ефекти на някои лекарствени опаковки са специално редактирани за пазарите на Третия свят с цел разширяване на приложението на препарата извън сферата, за която е лицензиран в развитите страни. Така например едно болкоуспокояващо средство, което в Европа и САЩ се предписва изключително само за облекчаване на страданията на терминално болни от рак, в Африка се дава на жени срещу болки по време на месечния цикъл и болки в ставите, при това без да се споменават каквито и да било странични ефекти. Установихме също така, че дори когато африканските лекари поставят вярна диагноза, те редовно предписват погрешно медикаментозно лечение именно поради липса на надеждни инструкции към лекарствените препарати.
Въпрос: Беше ли фирмата „Трите пчели“ между дистрибуторите, засегнати от тази тенденция?
Отговор: За никого не е тайна, че Африка е боклукчийската кофа на фармацевтичната промишленост, а „Трите пчели“ са един от основните дистрибутори на фармацевтични препарати в Африка.
Въпрос: Следователно и „Трите пчели“ е засегната от тази тенденция?
Отговор: В някой случаи „Трите пчели“ беше официалният дистрибутор.
Въпрос: Носещ отговорността?
Отговор: Е, да.
Въпрос: В колко случаи? В каква част от случаите?
Отговор: (след опит да се измъкне): Във всички.
Въпрос: Бихте ли повторили? Искате да кажете, че във всички случаи, при които са установени нередности с даден фармацевтичен продукт, негов дистрибутор е била фирмата „Трите пчели“?
Отговор: Нямам право да говоря така, докато Арнолд може да е още жив.
Въпрос: Спомняте ли си Арнолд и Теса да са имали особено отрицателно отношение и силни възражения към определен продукт?
Отговор: Не, не мога повече така. Не бива!
Въпрос: Гита, ние се опитваме да установим защо Теса е била убита, а също и защо вие смятате, че като обсъждаме тези неща, ние застрашаваме още повече сигурността на Арнолд.
Отговор: Беше навсякъде.
Въпрос: Какво беше навсякъде? Гита, защо плачете? Гита!
Отговор: Убиваше хора. В селата. В гетата. Арнолд не се съмняваше в това. Казваше, че препаратът бил добър. Нуждаел се обаче от още пет години изпитания, за да бъде годен за ползване. Бил бързодействащ, ефикасен и лесен за прилагане. Само че онези много бързали. Резултатите от тестовете били представени селективно. Не били взети предвид всички странични ефекти. Препаратът бил изпитван върху бременни плъхове и зайци, и кучета, и маймуни и нямало никакви оплаквания. Когато преминали на хора… е, там имало оплаквания, но хората са такива — все се оплакват. Тъкмо там е сивата зона, която се експлоатира от фармацевтичните компании. Всичко е статистика, а чрез манипулиране на статистическите данни може да се докаже всякаква теза. В случая, разследван от Арнолд, компанията е давала мило и драго, за да пусне първа своя продукт на пазара и да изпревари конкуренцията. При толкова много законови и нормативни разпоредби човек би сметнал, че това е невъзможно, но според Арнолд това е повсеместна практика. Нещата изглеждат по един начин от луксозните кабинети на ООН в Женева и съвсем различно от гетата в Найроби.
Въпрос: Коя беше фирмата производител на препарата?
Отговор: Наистина не искам да навлизам в повече подробности.
Въпрос: Как се наричаше препаратът?
Отговор: Защо не си дадоха труда да го изпитат докрай? Не са виновни кенийците. Ако си държава от Третия свят, не можеш да задаваш въпроси. Взимаш каквото ти се дава, и толкоз.
Въпрос: „Дипракса“ ли се казваше?
Отговор неразбираем.