Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Сега и завинаги
Сега и завинаги - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сега и завинаги

Электронная книга - «Сега и завинаги». Краткое содержание книги:

Внезапно осиротялата Виктория Сийтън, която живее в Америка, с трепет се пита какво я очаква в Англия… Когато за пръв път застава срещу далечния си братовчед лорд Джейсън Фийлдинг, ползващ се с лоша слава, тя е поразена от неговата арогантност, същевременно е завладяна от красотата и маниерите му. Чувството, пламнало помежду им, е като изпепеляващ огън. Ала едва след като вече е съпруга на Джейсън, Виктория открива предателството, помрачаващо любовта, за която е мислила, че ще тържествува сега и завинаги.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=8886
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 142
Перейти на страницу:

— Изключително странни! — съгласи се Виктория.

— Каквато и нежност да е изпитвал към нея, когато са се оженили, много скоро беше унищожена от съвместния им живот. Но тя му роди син и поради тази причина той й осигуряваше всичко най-модерно и не обръщаше внимание на историите й. Честно казано, мисля, че изобщо не го беше грижа какво прави.

Виктория, която не знаеше, че Джейсън е имал син, се изправи внезапно, загледана с изумление в капитан Фаръл, който продължаваше да говори:

— Джейсън обожаваше това дете. Водеше го почти навсякъде със себе си. Съгласи се дори да се върне тук и да вложи парите си във възстановяването на порутените имения на Чарлз Филдинг, за да може Джейми да наследи подобаващо кралство. И накрая всичко се оказа напразно. Мелиса се опита да избяга с последния си любовник и взе детето със себе си с намерението да иска откуп за него от Джейсън. Корабът им потъна при буря. — Капитан Фаръл стисна чашата и мъчително преглътна: — Аз пръв открих, че Мелиса е взела Джейми със себе си, и трябваше да кажа на Джейсън, че синът му е мъртъв. Плаках, но Джейсън не пророни сълза. Дори и тогава. Той не може да плаче.

— Капитан Фаръл — сподавено каза Виктория, — бих искала вече да се прибирам у дома. Стъмва се и Джейсън може би се тревожи за мен.

Скръбта изчезна от лицето на капитана и той се усмихна:

— Чудесна идея. Но преди да си тръгнеш, искам да ти кажа нещо.

— Какво е то?

— Не оставяй Джейсън да заблуди себе си или теб, че не иска нищо друго освен дете. Познавам го по-добре от всеки друг и видях как те гледаше. Той вече е влюбен в теб, макар да се съмнявам, че го иска.

— Не мога да го виня, че не иска да обича никоя жена — тъжно каза Виктория. — Не мога да си представя как е преживял всичко, което му се е случило, без да полудее.

— Той е силен. Джейсън е най-силният човек, когото някога съм познавал. И най-благородният. Дай воля на любовта си, Виктория — знам, че го искаш. И го научи как да те обича. Той може да даде много любов, но първо трябва да се научи да ти се доверява. Щом спечелиш доверието му, той ще положи света в краката ти.

Виктория се изправи:

— Защо си толкова сигурен, че всичко ще стане така?

Погледът на ирландеца се зарея и той каза нежно:

— Защото преди много години познавах жена като теб. Тя имаше твоята топлота и смелост и ме научи какво е да вярваш на някого, да обичаш и да бъдеш обичан. Не ме е страх да умра, защото зная, че тя е някъде там и ме чака. Повечето мъже могат да обичат лесно и често, но Джейсън е като мен. Той ще обича само веднъж, но ще бъде завинаги.

Глава двайсет и четвърта

Докато Виктория обличаше все още мокрите си дрехи, капитан Фаръл докара каретата. Той й помогна да се качи и яхна своя кон. Проливният дъжд беше преминал в монотонно ръмене, когато двамата поеха в настъпващия мрак към Уейкфийлд.

— Няма нужда да ме изпращаш чак до вкъщи — каза Виктория, — зная пътя.

— Вечер пътищата не са безопасни за сама жена. Миналата седмица в другия край на селото една карета била спряна, пътниците обрани и един от тях застрелян. Две седмици преди това едно от по-големите момичета от сиропиталището излязло на разходка и било намерено мъртво в реката. Момичето било психичноболно, така че не може да се каже дали се е забъркало в нещо нечестиво, но все пак не бива да рискуваш.

Виктория го чуваше, но мислите й бяха при Джейсън, сърцето й бе изпълнено с нежност към мъжа, който й беше дал подслон, когато пристигна в Англия, който й беше подарил красиви неща, който я развеселяваше, когато беше самотна, и накрая се беше оженил за нея. Вярно, че често беше груб и недостъпен, но колкото повече мислеше върху това, толкова повече се убеждаваше, че капитан Фаръл е прав — Джейсън наистина имаше чувства към нея, в противен случай никога не би рискувал да се ожени повторно.

Тя си спомни ненаситната страст на целувките му, преди да се оженят. Въпреки страданията, които беше преживял като дете в името на „религията“, той се беше оженил за нея в църква, защото го беше помолила.

— Мисля, че ще бъде по-добре да не ме изпращаш по-нататък — каза Виктория, когато приближиха железните порти на Уейкфийлд.

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 142
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)