Преди да те срещна
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преди да те срещна». Краткое содержание книги:
Тъкмо когато Шеридан се опитва да му обясни коя е всъщност, претърпява злополука и получава амнезия. Не си спомня нищо от миналото, единственото, което знае, е, че се влюбва в зашеметяващо красивия граф Уестморланд.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=3875
— Тогава репутацията ти доста щеше да пострада — довърши Шеридан.
— Чудесно! — възкликна Джулиана. Очите й блестяха от възторг. В нея имаше силен дух, който майка й напразно се опитваше да подчини на волята си. — Щях да се превърна в неприемлива партия… Не е ли божествено?
— Не! — отсече Шеридан, но се усмихна.
— Вярвате ли в любовта, госпожице Бромлейт? В любовта между мъж и жена, такава, каквато я описват в романите? Аз не вярвам.
— Аз… — Шеридан се поколеба, припомняйки си всичко, което беше преживяла заради Стивън, и тъй като Джулиана внимателно я наблюдаваше, очаквайки отговор, тя кимна: — Навремето вярвах.
— И?
— Мога да ти кажа, че е много болезнено, когато само единият от двамата обича.
— Разбирам — отвърна Джулиана, а виолетовите й очи гледаха твърде зряло за годините й. Според Шери момичето действително имаше писателска дарба и силно развита наблюдателност.
— Не мисля, че разбираш — възрази Шеридан с широка усмивка.
— Когато ви видях, почувствах, че дълбоко в себе си таите огромна болка… А също и смелост, и решителност. Няма да ви питам дали сте преживели любовно разочарование, макар да съм сигурна, че сте, но мога ли да ви попитам нещо друго?
Шеридан искаше да й отвърне, че е неприлично човек да си пъха носа в личния живот на останалите, но Джулиана беше толкова самотна и добра, че не й даде сърце да я отблъсне.
— Добре — кимна, — но само ако въпросът ти няма да ме накара да се чувствам неудобно.
— Как успявате да изглеждате толкова спокойна?
Шеридан се опита да обърне разговора на шега:
— Вероятно съм талантлива измамница. Смела и решителна. Сега да си поговорим за по-важни неща. Знаеш ли какви са плановете за уикенда?
— Тържеството ще бъде навън, на поляната. Дори ще се храним навън. Струва ми се малко странно. Децата и гувернантките ще бъдат настанени до масите на възрастните — знам това със сигурност, защото преди да дойда при вас, излязох навън и видях, че се подготвят. — Лицето на Шеридан се сгърчи от ужас, но Джулиана не забеляза това, тъй като в този миг измъкваше едно камъче от обувката си. — О, а вие ще трябва да свирите на китара и да пеете заедно с момчетата…
Шеридан гневно се изправи. Очевидно тържеството беше организирано нарочно така, че тя да бъде постоянно под погледите на околните. Поканените добре познаваха Шеридан, тъй като бяха най-близките приятели на семейство Уестморланд, и въпреки че щяха безкрайно да се забавляват от унижението, на което бившата годеница на Стивън щеше да бъде подложена, семейството можеше напълно да разчита на дискретността им. Нямаше да я оставят дори да се храни на спокойствие!
— Какви чудовища! — избухна тя. Джулиана вдигна поглед към нея.
— За момчетата ли говорите? Те са в стаята за игри.
— Нямах предвид тези чудовища, а големите! — не се сдържа Шеридан. — Не каза ли, че са във всекидневната?
Без да обръща внимание на удивения поглед, с който я изпрати момичето, тя войнствено се втурна навън. Знаеше много добре, че онова, което се канеше да направи, щеше да й коства работата, но така или иначе след края на този уикенд семейство Скефингтън щеше да поиска да се освободи от нея. Амбициозната лейди Скефингтън бързо щеше да разбере, че семейство Уестморланд не харесват гувернантката на децата й, а желанието й да я приемат в техния социален кръг беше толкова голямо, че тя нямаше да се поколебае да отпрати Шери начаса.
Но това вече нямаше значение за девойката. Тя по-скоро би гладувала, отколкото да позволи на тези надути английски аристократи да я измъчват и унижават.
49
Шеридан откри всекидневната с помощта на един слуга и рязко се обърна към друг прислужник, застанал пред затворените врати на стаята:
— Искам веднага да се видя с херцогинята на Клеймор! — Очакваше да чуе, че желанието й е неизпълнимо, но щеше да използва дори сила, ако се наложеше, за да влезе вътре. — Казвам се Шеридан Бромлейт.
За нейна огромна изненада прислужникът направи нисък поклон и отвори вратата:
— Заповядайте. Нейна светлост ви очаква.
Думите му премахнаха и последното съмнение, че тържеството е организирано с единствената цел да се подиграят с нея.
— Обзалагам се, че ме очаква! — кисело отбеляза тя. Смехът и разговорите в стаята утихнаха в мига, в който Шеридан влезе вътре. Тя не обърна внимание на Виктория Сийтън и Александра Таунсенд, подмина вдовстващата херцогиня и госпожица Черити, без да ги удостои дори с кимване, и се изправи гордо пред херцогинята на Клеймор.
Измери с поглед красивата брюнетка, която беше възприемала почти като своя сестра, и гневно изрече: