Вирусът Y2K
- Автор: Джоузеф Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вирусът Y2K». Краткое содержание книги:
— И какво можем да направим?
— За руснаците — нищо. Но за нас, останалите… Ами зависи.
— Допада ли ти идеята?
— Звучи привлекателно — отвърна Док и почеса брадата си. — Но, от друга страна, бихме могли да оставим всички тези луди корпорации да загинат, когато компютрите им откажат.
— Дръж се сериозно, Док. От какво имаш нужда? — настоя Копланд. — Само кажи.
— Ами чакай да видим… Един мейнфрейм IBM — най-мощният изчислителен компютър, — с който да си играя, неколкостотин пакета програмни продукти и двама-трима инженери.
— Само това?
— Е, би могъл да ми купиш и банка, но защо да си даваме толкова труд?
Джоди бе снимала с камерата из цялото помещение; Док я накара да п2жектира последните три минути от записа.
— Ето посочи той. — Тук си хванала Рони в кадър, а ето и Ейдриан в дъното. Отваря чекмедже и вади шепа платки.
— И чипове ли? — попита Джоди.
— Да.
Той погледна схемата на метрото върху монитора на Ейдриан и веднага забеляза, че никоя от мотрисите не се движи.
— Бо — провикна се той, — статута на 59-а улица.
Електроцентралата на „КонЕд“ на 59-а улица захранваше метрото и доставяше енергия за цялата мрежа.
— На 59-а всичко функционира — докладва Бо.
— Тогава, по дяволите, какво става с метрото? Каролин се надигна от мястото си и започна на натиска клавиши по уредите на Ейдриан.
— Божичко, Док, не се ли научи как да работиш с терминала на Ейдриан?
— Май не.
Каролин извика върху екрана картината на камерата за безопасността в централата на метрото на Джей стрийт. Голямото основно табло беше изгаснало. Като не можеха да виждат къде са мотрисите или какъв сигнал е подаден, диспечерите започнаха да движат влаковете един по един чрез радиостанциите.
Екранът на Ейдриан показваше местонахождението на мотрисите — следователно някъде в дублиращата му система действаше верига, каквато нямаха на Джей стрийт. Очевидно бе взел платки и бе на път към Бруклин, за да оправи лично системата им.
— Господи! — не се въздържа Док. — Милият сладък Ейдриан.
— Какво е в състояние да направи?
— Вероятно да оправи системата им и да накара мотрисите отново да тръгнат, но ще му е дяволски трудно да ги убеди да го оставят да работи. Представи си твърдоглавите ръководители на метрото, които не търпят авантюри, как стоят пред Ейдриан с ококорените му очи, докато той размахва платка в ръка. Ще решат, че е побъркан. Трябва да отида при него.
Джод се надигна от мястото си и взе шушляк.
— Док — подвикна той, — никога няма да го настигнеш. Аз ще отида.
Веждите на Док се стрелнаха нагоре.
— Аз отговарям за него — настоя той. — Господи. Вероятно ще мине по тунел А от Фултън стрийт и после, като се спусне под реката, ще пристигне направо на Джей стрийт. Това е втората станция в Бруклин.
— Мислиш, че ще мине през тунел на метрото? — възкликна Джоди ужасена.
— Непрекъснато го прави — обясни й Джод. — Ще го намеря и ще довлека задника му тук — обяви той и се отправи към вратата, без да спори повече.
— Човешкият фактор — присмя се Каролин и се върна на мястото си.
— По дяволите — прокле Док. — Това е лудост.
Хукна към вратата, тичешком слезе по стълбите и се отправи към станцията на метрото на Фултън стрийт, отстояща на три преки. Бягайки с темпото на маратонец, Джод се намираше две преки пред него, а Док не бе в никаква форма за героичен спринт до Бруклин. След една пряка понамали темпото и с изненада откри колко много разтревожени хора от света на бизнеса в скъпи зимни палта над фраковете бяха надошли във финансовия район — искаха да проверят какво са направили компютрите им. Дочуваше възторжени радостни викове от някои от офисите и отчаяни степания от други.
Спусна се в станцията на метрото и завари мотриса за Бруклин, закована неподвижно за релсите с отворени врати. Пътниците се суетяха наоколо и наблюдаваха неистовите гледки от Таймс скуеър по телевизионните екрани над пероните. В предната част на композицията ватманът разговаряше с полицай — надвесен над релсите, той сочеше към тунела. Док притича край тях и скочи на релсите, съпроводен от възклицанието на полицая:
— Още един! Какво им става на тези?
— Няма ли да отидеш след тях?
— Не, естествено. Да не съм луд.
— Какво казват горе?
— Работят по таблото. Шибани компютри.
Док упорито продължи да тича напред. Оставаше без дъх, често спираше да си почине с ръце на коленете. Да тича през тунел на метрото не съвпадаше с идеалната му представа за прекарване на новогодишната нощ. В оскъдно осветения тунел отекваха стъпки, вдясно се виждаха червени сигнални светлини. На неколкостотин метра отпред Джод почти догонваше плячката си. Почти стигнал Бруклин, Ейдриан погледна назад, чу Джод и хукна още по-бързо.
Нещо като късо съединение стана в главата на Ейдриан в мига, когато видя екраните на диспечерите в метрото да загасват. Изведнъж той се превърна в човек с мисия и беше убеден, че е единственото живо същество, което знае какво не е наред с метрото и как да го оправи. Измъкна се от Насо стрийт, без да каже думичка, защото в горещата пещ на извратения му мозък блесна мисълта, че членовете на Среднощен клуб ще се опитат да го спрат. Толерираха го наистина, но не го уважаваха истински и сега го доказват, като го преследваха. Тунелът премина под реката и изви на юг към станцията на Хай стрийт. Ейдриан взе завоя и станцията се появи пред очите му: отправила се към Манхатън мотриса стоеше на място с ослепително светещи фарове. Дундест и бавен, Ейдриан познаваше всички лабиринти на тунелите, понеже бе изследвал тунел А многократно. Точно след завоя се шмугна в служебна ниша и когато Джод взе завоя, Ейдриан бе изчезнал.